Нелсън Демил - На север

— Това не е мой проблем.

— Вече е твой.

— Ще видя какво мога да направя. Този полковник Манг ли е причина за главоболията ти?

— Причините за главоболията ми са много, обаче той е най-очевидната и най-откровената.

Той не обърна внимание на намека ми.

— Къде е сега този човек?

— На десетина минути път с кола от тук. Тази вечер със Сюзан прекарахме един неприятен час с него в щаба на Гестапо.

— Но щом те е освободил, не би трябвало да се безпокоиш чак толкова много.

— Сложно е за обяснение, а не бива да оставяме ония хора вътре прекалено дълго сами.

— Защо?

— Виж ме, Карл. Хубаво ме виж. На глупак ли ти приличам?

Той се включи в играта и се вгледа в лицето ми.

— Изглеждаш доста интелигентен. Може би даже прекалено.

— Защо ме прати на тази операция?

— Защото си най-добрият човек, с когото разполагам.

— Вярно е. Обаче не най-добрият от службата.

— Навярно. Но те се опитаха да ми отнемат случая и трябваше да ги впечатля с най-добрия си агент.

— Кои са тези „те“?

— Няма значение.

— Ти какво печелиш?

Карл очакваше този въпрос.

— Само удовлетворението от добре свършената трудна работа.

— Аз поканен ли съм на церемонията по производството ти?

— Разбира се.

Изгледах го.

— Разбираш ли, че следващият президент на Съединените щати може да е крадец и убиец, полковник?

— Вероятен крадец и убиец.

— Докато ние с теб сме се бръчкали в джунглата, тоя тип си е седял в кабинета в щаба на американските военни съветници в Цитаделата в Куанг Три и е въртял сделки на черната борса. После, когато са се разхвърчали лайната и навсякъде около него са умирали американски войници и морски пехотинци, той намира време да извърши убийство и обир. Чел си оригиналното писмо. Това не те ли смущава?

Карл се замисли за миг.

— Предполагам, че тази версия е превод на разказа на Тран Ван Вин, направен от госпожа Уебър.

— Отговори на въпроса ми.

— Миналото си е минало. Не можем да променим онова, което се случи с нас там… тук. Ние изпълнихме дълга си, други не. Не бива да продължаваме да мразим, както, изглежда, правиш ти…

— Адски си прав, че изпитвам омраза. — Самият аз бях посъветвал полковник Манг да уталожи гнева си, обаче често не слушам собствените си съвети. — На Стената ти ме попита дали мразя хората, които не са служили, и аз ти отговорих отрицателно. Казах ти, че мразя ония, които са служили безчестно. Спомняш ли си?

— Спомням си. Това беше първият признак, че може би допускам грешка, като те пращам на тази задача.

— Трябваше да си го разбрал още преди десет години.

Карл кимна.

— Сигурно. Самият аз изпитвам противоречиви чувства.

— Не би трябвало, Карл.

Той остави забележката ми без отговор.

— Твоята омраза не бива да влияе на преценката ти. Не ни е известно, нито някога ще докажем, че Едуард Блейк е виновен в каквото и да било.

— Това ще решат съдебните заседатели.

— Няма. Приеми този проблем като възможност. Възможност за мен и теб със закъснение да извлечем полза от войната.

— Не мога да повярвам, че го чувам от теб. Полковник Карл Хелман, ревнител за законност и ред. Ти ще осъдиш родната си майка, ако я хванеш да краде от гарнизонния магазин.

— Майка ми не е следващият президент на Съединените щати и не е заобиколена от влиятелни и безпощадни хора.

Зяпнах го.

— Не можеш да съдиш за целия живот на някого само по един момент от него. Ако нас с теб ни съдеха така, щеше да ни се наложи да отговаряме за много неща. Факт е, Пол, че след войната Едуард Блейк е водил примерен живот и в този момент страната се нуждае от него и го иска. Какво значение има за теб дали ще стане следващият президент?

Обърнах се към вратата на кабинета, обаче Карл ме хвана за ръката.

— Не ми усложнявай живота и не усложнявай и своя. И двамата сме се спасили от много куршуми, Пол, и ни предстоят заслужени повишения и пенсии. Достатъчно скоро ще последват и погребенията ни с всички военни почести. Няма защо да приближаваме тази дата.

Отскубнах ръката си и влязох в кабинета.

Сюзан седеше на едно кресло, Джон Игън и Бил бяха на кожения диван, Марк Гудман беше преместил стола от бюрото при другите. Опрях задник на бюрото на посланика. Карл влезе и се настани на големия кожен фотьойл, на който бе седял по-рано.

Стаята се осветяваше от две лампи със зелени абажури. През прозорците се чуваше шум от сгъване на столове.

— Взе се решение аз да водя обсъждането — осведоми ме полковник Гудман.