Нелсън Демил - На север

— Между другото, как беше в Натранг? Казвал ли съм ти, че през войната прекарах тридневна отпуска там?

— Защо си тук?

— Помолиха ме да дойда.

— Защо?

— Всичко това много ги безпокои.

— Можеха да поискат Сюзан да им докладва тук — отбелязах аз. — Тя сигурно работи в ЦРУ.

— Ами… изглежда, че двамата с нея сте се сприятелили и те решиха, че трябва да го направят на място.

— Искаш да кажеш, че искат да видят на чия страна съм.

— Нещо такова.

— Да смятам ли, че знаеш за какво се отнася?

Той видя каната с кафе и си наля.

— Смяташ ли, че мога да изпуша една цигара тук? — И запали, без да изчака отговора ми.

— Знаеш ли за какво се отнася, Карл?

Той издиша дима.

— Всъщност аз бях първият човек, който научи. Когато писмото на Тран Ван Вия се появи на бюрото ми, се замислих на кого да поверя случая. Обаче колкото повече препрочитах писмото, толкова повече то ме заинтригуваше. Затова сам се заех с него. Успях да разкрия самоличността на убития по военните досиета, фронтовите архиви и официалните истории на бойните части. Както предположи във Вашингтон ти, просто трябваше да проуча списъка на хората, които през февруари шейсет и осма са служили в град Куанг Три. Американският съветник лейтенант Хайнс е загинал в сражение в Цитаделата на или около седми февруари хиляда деветстотин шейсет и осма. И името му е на Стената. И после се натъкнах на името на капитан Едуард Блейк, и естествено, разбрах, че сигурно съм открил нещо от огромно значение. Капитан Блейк е бил командир на Уилям Хайнс и най-вероятно единственият капитан от Първа въздушнопреносима, с когото Хайнс е поддържал тесни връзки. Разбира се, не бях сигурен и все още не съм.

— Аз обаче съм.

— Не бъди толкова сигурен. Не можеш да осъдиш човек за убийство с неубедителни косвени доказателства.

— Така е. Първо го изнудваш и после го оставяш да стане президент на Съединените щати.

Той се огледа за пепелник и смени темата.

— Тя е голяма красавица.

— Не си я виждал в седем сутринта с махмурлук.

— Пак ще е хубава. Господин Станли сърди ли ти се?

— Всъщност може би е облекчен.

— Аха. — Карл едва забележимо се усмихна и изтръска пепелта на цигарата си в една саксия. — Изглежда ми от ония жени, с които не може да се справи никой мъж. Даже ти.

— Това комплимент ли е?

— Би трябвало. Е, аз току-що пристигам и не зная почти нищо, освен онова, което ми разказа посланикът.

— Какво ти разказа?

— Само каквото знае той и каквото му е докладвал Бил Станли, а именно, че разследваш убийство, извършено през войната, и следствието е завършило плодотворно. Вярно ли е?

— Зависи какво разбираш под „плодотворно“.

— Откри ли Тран Ван Вин?

— Да. В Бан Хин.

— И той пазеше сувенири от войната.

— Да.

— У теб ли са?

— Как е Синтия?

Смяната на темата не го смути.

— Добре е и ти праща целувки. Разочарова се, че ти промени плановете си за Хаваите. Но разбира причината.

— Не гради заключения въз основа на неубедителни доказателства.

— Никога не го правя. — Той допи кафето си и изтръска пепелта в чашата. — Господин Станли казал на посланика, че си извършил някакво пътнотранспортно нарушение и полицията те е разпитвала.

— Точно така.

— Сериозно ли беше нарушението?

— Убих двама полицаи и двама войници.

Карл като че ли нито се смая, нито се изненада.

— Но полицията не е сигурна, че си бил ти, нали?

— Всъщност тук няма значение.

— Вярно е. Посланикът изглежда разстроен, че ще му гостуваш, но явно с нетърпение очаква компанията на госпожа Уебър.

— Нямам представа защо.

— Трябва да те измъкнем от тази страна преди властите да открият, че си тук, и да поискат да бъдеш предаден на полицията.

— Кои власти?

— Ханойските, разбира се. Да не страдаш от параноични самовнушения?

— Не. Но съм абсолютно сигурен, че някои хора във Вашингтон искат да ме убият.

— Дори някои хора да желаят смъртта ти, всички те са тук. На първо място господин Станли, но не поради причините, които си мислиш.

— Карл, точно сега не е време за твоето извратено чувство за хумор. Освен това съм ти ядосан.

— Някой ден ще ми благодариш за това. Виждам, че си поотслабнал. Да не би да не си се хранил както трябва?

— Виж, полковник, искам най-късно до утре вечер да съм се махнал от тук. Преживях достатъчно вълнения. Биен?

— О, отлично си спомням това усещане. Мислиш ли, че трябва да отида в Ку Чи и Ксуан Лок?

— Защо не? И без това си тук. Освен това искам Сюзан да дойде с мен.