Нелсън Демил - На север

Тая глупост накара няколко глави да се завъртят една към друга.

— Що се отнася до веществените доказателства — продължих аз, — те се състояха от лични вещи на лейтенант Уилям Хайнс. Портфейл, венчална халка, брезентова чантичка с писма, които ние със Сюзан не сме чели, дневник, в който лейтенант Хайнс не особено ласкателно описва капитан Блейк — нарича го черноборсаджия и редовен клиент на местните проститутки.

Джон и Бил се разшаваха на столовете си. Полковник Гудман също явно се чувстваше неловко.

— Не го осъждам, въпреки че лейтенант Хайнс не е одобрявал поведението му — заявих аз. — Признавам, че когато бях тук, аз също ходех по курви и пушех канабис, за да поотпусна нервите си. Обаче не съм бил черноборсаджия.

— Това няма значение — отбеляза Джон.

— Почти всичко в разследването на убийство има значение, ако искаш да откриеш защо един човек е убил друг — осведомих го аз.

Моето добро приятелче Карл се съгласи.

— Всичко има значение и когато се свържат едно с друго, даже най-дребните неща разкриват картината и помагат за установяване на мотивите и самоличностите на жертвата и заподозрения.

— Браво, Карл — похвалих го аз. — Всъщност, доколкото успях да разбера от вещите на убития, Уилям Хайнс е бил доброто момче, а Едуард Блейк — лошото. Не, това не го прави убиец. Обаче разполагаме с някои факти, които го посочват като заподозрян. Това е войсковият наряден списък, който показва, че двамата едновременно са били в една съветническа група и в нея има само един капитан. Военният архив ще го потвърди — ако съответните документи не са били унищожени в оня прочут и удобен пожар. Разполагаме с показанията на свидетеля, който е видял как капитан от Първа въздушнопреносима пехотна дивизия застрелва лейтенант, съвсем наскоро разпознат като Уилям Хайнс, носещ същите нараменни нашивки като капитана. Свидетелят е взел личните му вещи.

Колкото можеше повече раздух тия мижави доказателства, обаче ако присъстващите бяха съдебни заседатели и аз бях прокурор, щях да съм обезпокоен. Е, когато не ти достигат улики, трябва сам да си ги измислиш.

— Както може да ви е казала Сюзан, Тран Ван Вин разпозна убиеца на снимките на Едуард Блейк.

Погледнах към нея.

— Категорично — потвърди тя.

Бил, Джон и Марк имаха разстроен вид, докато Карл изглеждаше скептичен, както се и очакваше. Завърших изказването си с думите:

— И след това идва ограбеното от хазната. Някой ще трябва да разследва финансовото минало на Едуард Блейк и по-конкретно след завръщането му от Виетнам. В сейфа на хазната имало накити, които може да се открият или още да са у господин Блейк, в бившите му приятелки или настоящата му съпруга.

В стаята се възцари тишина, после се обади Бил.

— Струва ми се, че доказателствата не само са косвени, но и неубедителни, да не споменавам, че са с трийсетгодишна давност. Определено не бих повдигнал обвинение въз основа на сведенията, които чух.

Джон Игън се съгласи с него.

— Толкова сериозно обвинение няма да издържи в съда, но ще зарадва неговите политически противници и медиите.

Марк Гудман изглеждаше дълбоко потънал в мрачен размисъл.

— Според вас този свидетел е сигурен, така ли? — попита ме той.

— Така ми се струва. Но съм наясно, че съдебните заседатели може да не смятат така.

— Къде е този свидетел? — небрежно ме попита Джон.

— Сигурно спи. Той е селянин.

Бил, който вече бе забелязал моята духовитост, ядосано рече:

— Къде спи? В селото си ли?

— Предполагам. Не беше практично да го водим тук. — Погледнах Бил и Джон. — Не беше практично и Сюзан да му пръсне черепа.

Никой, включително Карл, не се престори на смаян или изненадан, което ме изкефи. Обаче и никой не коментира репликата ми. Полковник Гудман погледна Сюзан.

— Значи с Пол сте скрили тези веществени доказателства, така ли?

— Да.

— Къде?

— Ако ви кажа, няма да са скрити.

Военният аташе се усмихна добродушно.

— Вече не е необходимо да ги криете.

Сюзан не отговори.

— Наблизо ли са? — попита полковник Гудман.

— Не — отвърна тя. — Очаквахме да имаме проблеми с полицията, когато слезем от влака в Ханой.

— Значи сте ги скрили в Лао Кай или край Бан Хин, така ли?

— Там някъде.

Бил се засрами от неотстъпчивостта на бившето си гадже. Ако Игън му беше шеф, както подозирах, от тук направо щяха да го пратят да наблюдава руски кораби от брега на Исландия.

— Кажи ни къде си скрила доказателствата, Сюзан — рязко нареди Бил.