Нелсън Демил - На север

Не отговорих.

— Докато бяхте навън, Сюзан ни докладва за пътуването ви от Сайгон до Натранг, Хюе и Диен Биен Фу, за проблемите ви с полицията и войниците и за срещите ви с полковник Манг. Стигнахме до Бан Хин. — Той погледна към нас със Сюзан. — Изказвам похвала на двама ви за изключителната работа.

Не казах нищо.

— Ако полковник Хелман не възразява, Пол, може би ще ни разкажете какво се случи в Бан Хин.

— Пол има право да говори — отвърна Карл. — Но още сега трябва да ви съобщя, че господин Бренър има някои сериозни въпроси относно целта на тази операция и настоящата среща.

Всички ме погледнаха и за миг срещнах очите на Сюзан. На това му викат „определящ момент“. Личният ми живот винаги е бил в пълен хаос, а професионалният е осеян с блестящи триумфи, които впоследствие съм успявал да засенча с глупавия си инат или със сблъсъците си с висшестоящите. Не виждах защо тоя случай трябва да е по-различен, затова казах:

— Както сигурно ви е съобщил Бил, аз ходя по тънък лед и мога да се хвана единствено за ташаците на вицепрезидента.

Последва прокашляне и леко разшаване. Сюзан беше вдигнала длан пред лицето си и не знаех дали е разстроена, или се усмихва.

— Веднага искам да изясня, че Сюзан Уебър си свърши работата по отношение на операцията, Тран Ван Вин и мен — заявих аз. — Бях в пълно неведение относно обекта на следствието до самия му край, когато сред военните сувенири на господин Вин открих войскови наряден списък с имената на лейтенант Уилям Хайнс и капитан Едуард Блейк. И тогава дадох на Сюзан да разбере, че съм се досетил за какво става дума и че съм наясно с необходимостта да запазя тази информация в тайна. Въз основа на поведението ми тя прецени, че ще се включа в отбора, макар че нямах това предвид.

— Паметта ти изневерява, Пол — прекъсна ме тя. — Когато откри, че Едуард Блейк е заподозрян в убийство, ти напълно откачи. Искаше да надуеш свирката и аз ти казах, че ще си луд, ако го направиш. Поспорихме и ти победи. Аз се съгласих с теб. Трябва да изпълним закона. Всъщност е съвсем просто.

В стаята се възцари дълго мълчание. Виждах, че никой не е доволен и най-малко Бил, който несъмнено беше гарантирал за Сюзан. Карл също имаше смущаващи мисли за своя най-добър агент, а и двамата с полковник Гудман се сбогуваха с генералските си звезди. Единствено Джон Игън изглеждаше спокоен и вече бях убеден, че не е човекът от ФБР, пратен да обучава виетнамски наркоченгета.

Погледнах Сюзан, която току-що се бе поставила в крайно лошо положение. Тя ми намигна.

— Тъй като съм ченге — казах аз, — ще се престоря, че това е съвещание на КСО и че всички вие искате да ви изложа доказателствата по разследването на убийството. В този случай няма лични или политически съображения и никакви глупости за национална сигурност или каквото и да било друго, освен съблюдаването на закона.

— Можеш да ни изложиш доказателствата си както искаш, Пол — каза Джон Игън. — Това не променя реалността.

— Всъщност ще промени вашата реалност. И трябва да го приемете. Това не е мой проблем.

Никой не предложи нови реалности, затова продължих:

— Преди две седмици с мен се свърза полковник Хелман, който ме помоли да разследвам вероятно убийство, извършено през войната. По време на инструктажа стигнах до заключението, че става дума за нещо повече от убийство с трийсетгодишна давност. Обаче въпреки това поех следствието и това може би беше първата ми грешка.

Продължих да разказвам, като използвах езика на криминален следовател. Набързо претупах пътуването на север от Сайгон, обаче споменах за Манг и инцидентите на магистрала 1 и шосе 214. Пропуснах секса, защото съм кавалер, защото нямаше отношение към въпроса и защото присъстваше Бил. Марк Гудман и Джон Игън обаче сигурно бяха разбрали, че със Сюзан не сме само партньори, и отчитаха този фактор.

Преминах нататък и с известни подробности им описах последния разпит, на който ни беше подложил полковник Манг, и впечатлението, че той все още смята случая за свързан с ФУЛРО.

Върнах се на Диен Биен Фу, Бан Хин и дома на Тран. Изложих им събитията достатъчно подробно, за да разберат че ако се изправя пред комисия на Конгреса или представители на правосъдното министерство, показанията ми ще звучат правдоподобно.

— Според мен Тран Ван Вин е сигурен и достоверен свидетел. Макар да беше редактиран за мен и да не е оригинал, преводът на писмото, който получих от полковник Хелман, е важен документ. Поради тази причина по факса от летище „Дълес“ го пратих на един приятел и го помолих да го съхранява.