Нелсън Демил - На север

— Боже мой… Ти виждал ли си снимките?

— Да. Полковник Манг беше така любезен да ни ги покаже.

Той поклати глава и потъна в размисъл.

— На теб може да не ти пука, обаче Сюзан произхожда от добро семейство с известно обществено положение и…

— Бил, престани с тия напудрени глупости, преди да съм изгубил търпение. И двамата ни е грижа за Сюзан. Край на обсъждането.

— Добре… — Бил ме погледна. — Сюзан ми каза, че те обича. Убеден съм, че го е казала и на теб.

— Да, каза ми, но ситуацията беше адски изкуствена. Тя трябва добре да си помисли.

— Какви чувства изпитваш към нея?

— Противоречиви.

— По-точно?

— По-точно постоянно откривам нови страни на нейната личност. — Струва ми се, че това се нарича „биполярно разстройство“, обаче той вече го знаеше. Честно казано, и аз невинаги съм нормален и тъкмо тогава си падах по Сюзан. Ала за да съм коректен към нея, казах на Бил: — Тя е забележителна жена и лесно бих могъл да се влюбя в нея.

Бил се замисли. Моите пет минути от „Дни от нашия живот“ изтичаха, затова го осведомих:

— Мисля, че Сюзан трябва да вземе решение, не ние.

Той изобщо не ме познаваше и сигурно приемаше всичко, което му казвах, за чиста монета, въпреки че беше чел сводката за мен.

— От думите на Сюзан останах с впечатлението, че ти… че изпитваш същите чувства към нея.

Преди да успея да отговоря Сюзан се приближи към нас.

— Смятам, че си приказвахте достатъчно. Настъпи време за реклама.

— Трябва да настоя повече да не се обсъжда случай, за който нямам информация.

— Това е абсурдно и възмутително — отвърна Бил.

— Въпреки това настоявам.

— За ваше сведение, вие не определяте това кой с кого ще говори — изсумтя той. — Сюзан не работи за вас, аз също.

— За кого работи Сюзан?

— Не за вас.

— Моля ви, престанете и двамата… — намеси се тя.

Прекъснах я.

— Виж, Бил, време е да приемеш действителността. Съдбата, късметът и сериозната работа поставиха ташаците на Едуард Блейк в моята шепа. Не съм го искал. Обаче е факт. — Протегнах ръка с длан нагоре и свих пръсти. — Напълно разбирам, че тази информация е опасна, затова наистина трябва да внимавам пред кого, къде, кога и как се разпространява. После всички ще ми благодарят за усърдието и прозорливостта. Включително ти, Бил. Така че можем и тримата да останем заедно до полунощ, което не ми се ще, всеки от нас да тръгне по свой път, без да лъже, или ние със Сюзан да останем заедно. Някой да вземе решение.

Сюзан се обърна към Бил.

— С Пол ще отидем да пийнем нещо. Ще се видим по-късно.

Оставихме Бил Станли да пуши, а той изобщо нямаше цигари.

— Е, кой ме спечели? — попита тя, докато се отдалечавахме към бара.

— По-късно ще хвърляме чоп. Що се отнася до тая среща, не искам да ме подкрепяш. Или се дръж неутрално, или се престори, че на следващите избори ще гласуваш за Едуард Блейк.

— Щом така искаш.

Напълниха чашите ни.

— Струва ми се, че с допълнителната ми работа е свършено.

— Наистина ли е допълнителна?

— Казах ти. Аз съм цивилна гражданка. Без преки връзки с правителството. — Тя се замисли за миг. — Освен това ще ме уволнят от основната ми работа.

— Виж, мила, само десетина души в света знаят за тая история и ние сме сред тях. Другите осем си мислят, че уликите са при нас и искат да ги вземат. Ако бяха наши, можехме да се спазарим. Освен това, ако им бяхме казали, че няма улики, може би щяха да ни повярват. Обаче ти каза на Бил, че сме открили уликите и сме ги скрили. Сега сме във възможно най-лошото положение. Изводът: имаме само прекалено много сведения и нищо за реална размяна.

— Ами… това е само от една страна.

— Кажи ми как изглежда от другата страна, за да преценя дали има смисъл да правя следващата вноска за колата си.

— Ами… признай им истината. Че уликите и свидетелят са при полковник Манг и че той е събрал две и две. Те ще откачат, но така повече няма да ни оказват натиск. Ще трябва да се занимават с Манг. Най-добрият сценарий е Манг да надуе свирката, Блейк да бъде съсипан, ЦРУ да убие Манг и ние да заживеем щастливо.

— В живота не става така. Виж, те са имали две основания да използват цивилни — едното е, че ще могат да отричат, ако нещо се обърка, а другото — че рядко очистват свои хора. Но ако решат, че се налага, на бърза ръка ще ни очистят.

— Не са чак толкова безмилостни.

— През войната ЦРУ и военното разузнаване избиха тук над двайсет и пет хиляди души.

— Не е вярно.

— Искаш ли да потанцуваме?