Нелсън Демил - На север

— Охо, звучи интригуващо.

— Така е.

— А коя е жената с вас?

— Сюзан Уебър. Моята преводачка. Добре знае виетнамски. Живее в Сайгон.

— О, това вече е загадъчно — усмихна се Джейн Блейк. — И романтично.

— Ние сме просто приятели.

— Е, струва ми се, че търсехте приятелката си. Тя е ей там при басейна. Никой не успя да познае какъв сте. Ед смяташе, че сте известен актьор. Те ходят така зле облечени. Повечето предполагахме, че сте изгубили на комар или сте дошли с такива дрехи, за да скандализирате всички.

— Всъщност наистина съм дошъл да скандализирам всички. Успех на мъжа ви в изборите.

Тя се усмихна, кимна и отиде да разпространи новината. Надявах се, че не е взимала мерки за завеси в Белия дом.

Запътих се към басейна. Там бе жената, която наистина бях търсил цял живот. И разговаряше с предишния си любовник Бил Станли, който сигурно ми беше ядосан, че съм му отмъкнал гаджето, макар че трябваше да ми благодари.

Двамата ме видяха да се приближавам, млъкнаха и зачакаха с чаши в ръце. Обожавам тия глупости.

— Прекъсвам ли нещо?

— Не — отвърна Сюзан. — Пол, нали помниш Бил Станли?

Протегнах ръка и той я стисна.

— Как са нещата в банката?

Станли не отговори — и не ми се усмихваше.

Елегантният Бил носеше тъмносин тропически вълнен костюм, несъмнено ушит по поръчка в Сайгон, с тесен панталон, който плътно прилепваше към миниатюрните му гениталии.

— Тъкмо разказвах на Бил за срещите ни с полковник Манг — рече Сюзан.

— Проучих този човек и имате късмет, че сте живи — за пръв път се обади Бил.

— Ако беше проучил мен, щеше да разбереш, че късметлията е полковник Манг.

Той, изглежда, не се впечатли от мъжкарското ми перчене.

— Манг смята, че те познава — осведомих го. — Каза ми, че си началник на бюрото на ЦРУ в Сайгон. Представяш ли си?

Бил пак нямаше какво да ми отговори, обаче поне не можеше да обвини Сюзан, че го е издала.

Известно време тримата мълчахме. Зачудих се дали Сюзан се чувства неловко между двама мъже, с които наскоро е спала. Изглеждаше спокойна, така че сигурно бяха разглеждали този проблем в клуба на младите богаташки.

— Пол, Бил ми каза, че тази вечер си поканен на среща — наруши мълчанието тя. — Помоли ме да дойда с теб. Мисля, че така ще е най-добре.

Погледнах Бил.

— Както преди малко отговорих на Джон Игън и както ще ти каже и той, нямам право да обсъждам нищо с теб, ЦРУ, военното разузнаване, ФБР и когото и да било тук. Разследването все още е под юрисдикцията на Криминалния следствен отдел и не можете да променяте правилата или играчите.

— Можеш и ще обсъждаш случая, ако получиш заповед от своя шеф или от съответната по-висша инстанция.

Гласът му не ми хареса, обаче, за да не нарушавам добрия тон, отвърнах:

— Ако и когато получа нова заповед, ще я изпълня. Аз обаче съм цивилен гражданин и си запазвам правото да избера времето и мястото на доклада си. И определено няма да е тук.

Бил Станли ме изгледа.

— Няма да е зле да дойдеш на срещата, тъй като ще обсъждаме заминаването ти от страната. Не е нужно да казваш повече, отколкото искаш.

— Не ще и дума. — Намирах се на дипломатически прием и се опитвах да съм дипломатичен, обаче това не е силната ми страна. Попитах го: — Какво си мислеше?

— Моля?

— Какво си мислеше, когато прати гаджето си с мен на опасна задача?

Бил, изглежда, обмисли какво си е мислил и се прокашля.

— Понякога, господин Бренър, въпросите на националната сигурност са по-важни от личните съображения.

— Понякога. И ако това е един от тези моменти, не би трябвало да се оплакваш от случилото се.

Това не му хареса.

— Честно казано, идеята ми не беше такава.

Не си направих труда да го попитам каква е била идеята му.

— Можеше да откажеш.

Бил кипеше, обаче продължи да мълчи.

— Макар че това нямаше да се отрази добре на кариерата ти — продължих аз.

Той може и да си помисли, че го изкарвам кариерист, готов да стане сводник на гаджето си, за да се издигне. Обаче запази мълчание, както се отнасят хората с някой неизлечимо болен.

Сюзан реши, че е време да смени темата.

— Пол, казах на Бил, че знаем кой е убитият лейтенант, но че не сме успели да разкрием убиеца.

— И Бил повярва ли ти?

— Не, Бил не й повярва — отговори самият той.

— Бил не ти вярва — казах й.

— Е, такава е истината — заяви Сюзан. — Казах му, че сме открили Тран Ван Вин, но че сме решили да не рискуваме да носим онези неща с нас и сме ги скрили.