Нелсън Демил - На север

Очите ни се срещнаха за половин секунда и аз погледнах Бил, за да видя реакцията му, обаче той бе неразгадаем като полковник Манг.

Наистина нямах представа дали Сюзан му е казала тези неща, защото тя говореше какво ли не. Още от самото начало беше знаела кой е убиецът, Бил също го бе знаел, затова Сюзан се опитваше да ме предпази, което беше много мило, само че номерът нямаше да мине.

— Всъщност няма да е зле вицепрезидентът да присъства на тази среднощна среща — казах на Бил.

Той дълго ме наблюдава, после каза:

— Вицепрезидентът не се интересува от разследването на убийства.

— Може да се заинтересува специално от това. Кажи на хората му, че е в негов интерес да дойде.

— Вие сте подписали различни заявления, свързани с националната сигурност и държавната тайна — напомни ми Бил. — Независимо от сегашния ви статут, те все още важат.

— Освен това съм се заклел да защитавам конституцията.

Той ме изгледа сурово.

— Във Вашингтон със сигурност са ви казали че ако приемете тази задача, животът ви може да е в опасност.

Такива изявления обикновено предшестват операцията, а не се правят след нея, така че в този контекст това по-скоро бе заплаха.

— Може ли да поговорим насаме? — попитах го.

— Не — отсече Сюзан, преди Бил да успее да отговори.

— Чисто лично — казах й. — Нищо служебно.

— Няма да ме обсъждате така — заяви тя.

— Всички сме достатъчно възрастни, за да обсъдим въпроса заедно — включи се и Бил.

— Аз не съм чак толкова възрастен. — Дадох му знак да ме последва. — Мъжка приказка.

Сюзан побесня, обаче си остана на мястото и запали цигара. С Бил се отдалечихме така, че да не може да ни чува.

— Трябва да си поговорим за Сюзан и… хм, за една работа — казах му аз. — Ако открия или дори само заподозра, както вече подозирам, че се е предвиждало да ме очистят и че ти си знаел, одобрявал или планирал този момент от операцията, ще те убия. А сега да си поговорим за Сюзан.

Той ме зяпаше и мълчеше.

Мога да изпълнявам сапунени опери за около пет минути, след което се връщам към истинското си аз и сега реших, че трябва да го направя, затова заявих:

— Наистина съжалявам за случилото се. Признавам, че знаех за връзката ти със Сюзан и нямам навика да гоня чужди жени или гаджета. — Обикновено. — И както, сигурен съм, вече са ти казали, имам връзка с една жена в Щатите. Затова не се оправдавам и трябва да знаеш, че Сюзан се съпротивляваше на ухажването ми. Операцията приключи и аз си заминавам. Още веднъж се извинявам за всички проблеми, които съм ви създал, и се надявам двамата да можете да го преодолеете.

Проучих лицето му, докато той обработваше тия кавалерски мъжки глупости. Наистина вярвах в част от тях и изпитвах противоречиви чувства към Сюзан. Само че бях почти сигурен, че тя вече не проявява интерес към Бил и че може би Бил не проявява интерес към нея. Ала както се казва, трябваше да разчистя облаците и да дам на Бил възможност да си каже думата.

Но Бил нямаше какво да ми каже, затова продължих да поемам вината върху себе си.

— Сюзан държеше отношенията ни да останат чисто платонични и делови, докато обстоятелствата не ни принудиха да пренощуваме в една стая в Диен Биен Фу. — На Бил сигурно му се искаше да ми повярва, а аз бях изпълнил рицарския си дълг към дамата и се готвех да се върна на въпроса за това как ще го убия и обратно.

— Отседнал съм в „Метропол“ — каза ми той.

— Правилен избор.

— Когато вчера се настаних, ме очакваше запечатан плик с неизвестен подател.

— Нима? Не бива да отваряш пратки без обратен адрес.

— Да, известно ми е. Обаче отворих този плик. Вътре имаше двайсет снимки на двама ви със Сюзан на плажа. Бяха надписани „Натранг, остров Пирамид“. Бяхте чисто голи — прибави Бил.

Леле.

— Е, спомням си плажа — отвърнах аз. — Обаче носехме бански. Снимките сигурно са били дигитално променени.

— Едва ли. Какво ви е прихванало и двамата, че да се мотаете голи, след като знаете, че ви следят? На нищо ли не са те учили в школата, която си завършил?

Имаше право.

— Признавам, че сбъркахме.

— И после ми казваш, че допреди няколко дни връзката ви била чисто платонична.

— Е, просто се изкъпахме голи. Идеята беше моя.

— Убеден съм. Никога ли не си чувал за телеобектив?

— Няма нужда да ми четеш лекция.

— Тези снимки могат да се използват за изнудване.

— Всъщност мисля, че полицията ги разпраща на всички, включително на теб, за да опозори Сюзан. Така че това изключва изнудване.