Нелсън Демил - На север

— Наистина ли ме обичаш?

— Да, но не съм длъжен да ти вярвам.

— Не може да обичаш, без да вярваш.

— Това са женски глупости. Може, разбира се. Да вървим. — Хванах я за ръка и продължихме.

Сюзан отскубна ръката си от моята.

— Аз отивам в хотела. Ти върви на приема.

Това звучеше като реплика от предишните ми три-четири връзки. Причината трябваше да е в мен.

— Имам нужда от теб на приема — казах й.

— Опитай пак.

— Ти си поканена и знаеш пътя. Познаваш домакините.

— Опитай пак.

— Искам да си с мен.

— Защо?

— Не зная. Обаче ти знаеш. Кажи ми какво се очаква да се случи тази вечер.

Отговорът й се забави няколко секунди.

— Щом съм стигнала до тук, трябва да отида на приема, да съобщя на някого дали съм успяла и да предам каквото нося.

— Очакваше ли се и аз да стигна до тук?

Сюзан се замисли за миг.

— План „А“ предвиждаше, че не откриваме Тран Ван Вин или че няма никакви улики. Тогава ти заминаваш за Банкок, а аз се връщам в Сайгон. План „Б“: откриваме каквото търсим, но ти не знаеш какво означава. Заминаваш за Банкок, аз — за Сайгон. План „В“: ти разбираш какво сме открили и не създаваш проблеми. Докладваш в Банкок, аз заминавам за Сайгон. План „Г“: ти искаш да станеш герой и с теб заедно заминаваме за Банкок. Такъв е планът сега.

Наблюдавах лодките, които се състезаваха или може би водеха измислени морски сражения — при виетнамците трудно можеше да се определи.

— Пол?

Погледнах я.

— Разбира се, положението се усложни, защото се влюбих в теб — каза тя.

— Всички се влюбват в мен. Това е план „Д“.

— Добре. План „Д“.

— Да се върнем на „Г“. Какво се очакваше да направиш, когато ти кажа, че ще докладвам за всичко открито на шефа си, после на ФБР, министерството на правосъдието и на пресата, ако се наложи?

Тя не отговори.

— И това ще доведе до официално следствие, вероятно до повдигане на обвинение срещу Едуард Блейк и процес за убийство, който може да провали плана му да стане президент. Добре, ако ти кажех всичко това, както направих, как се очакваше да постъпиш?

— Да те вразумя.

— Невъзможно. После?

— Поставяш ме в трудно положение.

— Добре дошла в трудното положение. Казвай.

— Какво искаш да ти кажа? Че е трябвало да те убия ли? Казах ти, просто трябваше да те държа под око, докато не стигнеш в Банкок. — Сюзан замълча за миг. — Нямах представа какво възнамеряват да правят с теб после.

— Това е доста студено и безсърдечно.

— Зная. Но на инструктажа звучеше добре. Някога бил ли си на инструктаж, на който трудните решения се обсъждат логично и делово и звучат добре, но после отиваш и виждаш хората, с които се очаква да си суров? — Тя ме погледна.

Всъщност точно така беше минала по-голямата част от професионалния ми живот, от бойните инструктажи до съвещанията в прокуратурата на въоръжените сили.

— Разбирам те, само че ти говориш за нещо незаконно, да не споменавам, че е неморално и непочтено.

— Зная.

— Какви бяха мотивите ти?

Сюзан сви рамене.

— Глупости. Вълнения, приключения, усещането, че важни хора ми се доверяват и разчитат на мен. — Тя ме погледна. — Виждам, че не ми вярваш.

— Разбира се, че не ти вярвам.

— Добре. Значи не си толкова глупав, колкото изглеждаш.

— Надявам се. Къде си се научила да боравиш с оръжие?

— На много места.

— За кого работиш?

— Наистина не мога да ти кажа, а и няма значение. Не си прави труда да ме питаш пак.

Не казах нищо.

— Виж, Пол, ти имаше заповед да ме лъжеш от самото начало и аз имах заповед да те лъжа от самото начало. Нямаш право да се ядосваш на моите лъжи и да смяташ, че твоите са оправдани.

Кимнах.

— Добре. Само че точно затова вече не съм в тоя бранш.

— Трябва да си помислиш дали да не останеш. Блестящо се справи с Тран Ван Вин и полковник Манг и събра две и две.

— Хубаво е да се откажеш, докато водиш по точки и още си жив.

Тя ме погледна.

— Когато бяхме в долината На и когато ти дадох пистолета, ти казах, че ще ти помогна да изобличиш Едуард Блейк, макар че не се очаква да постъпя така. Говорех сериозно и ще го направя, защото е правилно и защото… Ще направя всичко, каквото поискаш от мен. Даже с теб никога повече да не се видим, искам да ме запомниш с добро…

По лицето й потекоха сълзи и Сюзан ги избърса с длани.

— Да вървим — казах аз.

Продължихме покрай езерото. Тя знаеше пътя. Завихме по улица „Фо Нго Кюен“ и стигнахме до хотел „Метропол“.

— Мога да се настаня, да вземем душ и ако искаш, да се любим — предложи Сюзан.