Нелсън Демил - На север

— От Лао Кай пратих телекс в посолството и съобщих, че пристигам с влак, ще се настаня в „Метропол“ и ще присъствам на приема в осем — заявих аз.

— Пощата не е отворена по времето, когато тръгва влакът от Лао Кай за Ханой.

Опа.

— Дадох съобщението на австралийката, която обеща да го прати. Жената, която купи мотора. — Страшно се радвам, че съм с ирландска кръв.

Полковник Манг запали нова цигара и се замисли. Накрая ме попита:

— Този Блейк ли ще е следващият ви президент?

— Сигурно. — И прибавих. — У нас има избори.

Той пак се засмя.

— Този човек не ми харесва.

Е, най-после да сме на едно мнение за нещо.

— Той е служил тук през войната — продължи Манг.

— Зная.

— Прекалено често идва на посещения.

— Той е приятел на Виетнам.

— Така твърди той. Чувал съм слухове, че иска пак да разположи американски военни на виетнамска територия.

Нито Сюзан, нито аз отговорихме. Полковник Манг имаше да мисли за много неща и не исках да го смущавам със заплахи или с обещания да кажа някоя добра дума за него на приема.

Той ни погледна.

— Все още не съм доволен от отговорите ви. Длъжен съм да защитавам родината си.

Не звучеше много уверено и го знаеше. Погледна си часовника, което бе добър признак. И все пак още не беше взел решение.

— Ще ви задам някои въпроси, господин Бренър и ако ми отговорите честно, може би ще ви освободя с госпожица Уебър.

Не казах нищо.

— Дошли сте да разследвате убийството на лейтенант Хайнс от американски капитан през февруари хиляда деветстотин шейсет и осма година в Куанг Три. Така ли е?

— Вече ви го казах.

— Но намекнахте, че провеждате разследването от страна на семейството.

— Точно така.

— И в същото време действате от името на вашето правителство.

— Да.

Откровеният отговор, изглежда, го изненада. Както и двама ни със Сюзан. Започвах да виждам изход от тая сграда и той беше свързан с Едуард Блейк, който в известен смисъл ме бе довел тук.

— Госпожица Уебър колежка ли ви е? — продължи полковник Манг.

Не бях сигурен, затова отвърнах:

— Тя прояви желание да ми помага с езика и при пътуването.

Манг погледна Сюзан.

— Каква връзка имате с вашето правителство?

— Спала съм с Бил Станли.

— Друга?

— Аз съм гражданка на моята страна и си плащам данъците.

Със Сюзан хич не можеха да мелят, затова той отново насочи вниманието си към мен.

— А каква е вашата връзка с правителството ви?

Веднъж бях спал с агентка на ФБР, обаче в момента това едва ли го интересуваше.

— Аз съм пенсиониран следовател в сухопътните сили на Съединените щати. — Имах право и да му съобщя служебния си номер, ако го помнех, естествено.

Полковник Манг се замисли. Сигурно се чудеше с какво се занимават служителите в КСО.

— Каква е сегашната ви връзка с вашето правителство?

— Цивилен служител.

— Работите ли за Централното разузнавателно управление?

Сигурно, обаче отвърнах:

— Не. Това е криминален въпрос. Разследвам убийство, а не извършвам такова.

Хуморът ми му убегна.

— Когато разговаряхте с Тран Ван Вин, открихте ли кой е убиецът?

— Може би.

— Защо е толкова важно след толкова много години?

— За да възтържествува справедливостта.

— За кого? За семейството ли? Или за властите?

— За всички.

Той замислено дръпна от цигарата си. Не беше глупак, аз също, затова мълчах. Полковникът сам трябваше да стигне до края.

— Значи след близо трийсет години сте се върнали във Виетнам, за да откриете истината за това убийство.

— Точно така.

— Заради справедливостта.

— Заради справедливостта.

— Този убит лейтенант Хайнс сигурно произхожда от заможно и влиятелно семейство, та вашето правителство да си прави такъв труд.

— Няма значение дали е богат. Убийството си е убийство. Справедливостта си е справедливост.

Той погледна Сюзан.

— Къде са снимките, които показахте на господин Вин?

— Изхвърлих ги.

— Защо?

— Вече не ми трябваха.

— Господин Вин ми каза, че сте имали две групи снимки. Едните на лейтенант Хайнс, другите на капитана, когото подозирате в извършването на убийството.

Сюзан кимна.

— Господин Вин ви е дал снимката на лейтенант Хайнс и тези вещи потвърждават, че именно той е жертвата.

— Точно така.

— Но господин Вин не е успял да разпознае на снимките на капитана човека, когото е видял да убива този лейтенант в Куанг Три. Нали така?

— Да.

— Как се казва този капитан?