Нелсън Демил - На север

— Защо пратихте телекс на господин Тин от хотел „Сенчъри“ в Хюе?

— Господин Бренър дал пътеводителя си на заем на един екскурзовод и го помолил да го върне до вторник сутринта. Тъй като го нямаше, пратих телекс, за да попитам дали са го донесли. Сигурна съм, че сте прочели телекса.

Той с нищо не показа дали го е чел.

— И какво щяхте да направите, ако бяха занесли пътеводителя в хотела? Да се върнете в Хюе ли?

— Не, разбира се. Щях да помоля господин Тин да ни го прати в „Метропол“.

Манг погледна към мен.

— И на кой екскурзовод сте дали пътеводителя?

Тъй като бях изчерпал Нгуените, отвърнах:

— Мисля, че се казваше господин Хан. Студент.

— Защо му дадохте пътеводителя си?

— Той ми го поиска на заем. Да не съм нарушил някой друг закон?

Даже полковник Манг усети иронията и се усмихна. Обикновено обаче усмивките му не вещаеха нищо добро.

— Трябва да ви призная нещо — каза той.

— Хубаво, защото аз нямам какво да ви призная.

— Наредих да ви следят в Хюе.

Не отговорих. Известно време всички седяхме и слушахме крясъците на някой, когото влачеха по коридора. Можеше да е екскурзоводът.

Накрая полковник Манг наруши мълчанието.

— Моите колеги са ви изпуснали, но ми докладваха, че сте се движили като човек, който смята, че го следят.

— А вие какво очаквахте да ви кажат? Че съм седял на някоя пейка в парка и са ме изпуснали, така ли?

Това не му хареса и полковникът се обърна към Сюзан.

— Същото се отнася за вас, госпожице Уебър. Движили сте се подозрително.

— Пазарувах.

— А, да. Дегизировката.

— Подходящи дрехи за пътуването до Диен Биен Фу. Ако искате, мога най-подробно да ви опиша пазаруването си.

Нито виетнамецът, нито аз проявихме интерес към тази тема. Освен това Манг може би реши, че е стигнал до поредната задънена улица. Всъщност не беше така, ала аз бях почти сигурен, че господин Ан се е спасил. Само че човек никога не знаеше какви изненади му готви полковник Манг.

— Къде е моторът, който сте купили в Хюе? — попита ме той.

— Продадох го на една австралийка в Лао Кай.

— Как се казваше?

— Шийла. Руса, синеока, с приятна усмивка.

Полковник Манг подозираше, че го баламосвам, обаче се включи в играта.

— Колко платихте за него в Хюе и за колко го продадохте?

— Купих го за три хиляди щатски долара, обаче успях да му взема едва петстотин от австралийката в Лао Кай. Тя знаеше, че гоним влака, и се пазари до дупка.

— Разбирам. Разменихте ли някакви документи с тази госпожа или с човека в Хюе?

— Господин полковник, откакто съм тук, не съм виждал квитанции.

Той остави забележката ми без отговор и погледна към Сюзан.

— Открих ключовете за мотора ви във вашия апартамент, но не успяхме да намерим самия мотор. Ще ни помогнете ли?

— Откраднаха го.

— Според мен е скрит.

— Отдел „А“ няма ли си друга работа, освен да търси мотори?

— Всъщност, госпожице Уебър, си имаме достатъчно работа и тъкмо затова сте тук.

— Нямам представа защо съм тук.

— Имате.

— Струва ми се, че самият вие не знаете, господин полковник.

— Ако не зная нещо, винаги го научавам от заподозрения — заяви Манг и ни напомни: — Това е само предварителен разпит. Следващият ще е като онези, които видяхте и чухте в съседните стаи. Последният ще е в мазето. Засега ще се върнем на въпроса за убитите полицаи и войници, както и на други теми като моторите, които изискват допълнителни обяснения.

— Мъчението е последното убежище на глупавия и мързелив инквизитор — осведомих го аз. — И признанията са безполезни.

Полковникът ме погледна така, сякаш никога не го бе чувал, и може би наистина не беше.

— Какво разбирате вие от разпити? — попита ме той.

— Гледам много полицейски предавания по телевизията.

— Всъщност се опитах да науча повече за вас с помощта на нашето посолство във Вашингтон.

— Не познавам никого там.

— Сарказмът ви не ми харесва.

— На никого не му харесва.

Манг се върна на темата за миналото ми.

— Установихме, че миналия септември сте напуснали американската армия с чин старши подофицер.

— Казах ви го още на „Тан Сон Нат“.

— Но не изяснихте с какво сте се занимавали.

— Никой в армията не е наясно с какво се занимава.

— Явно е така, като се има предвид представянето ви тук.

— Представихме се добре, господин полковник, и вие го знаете. Питайте когото искате от съучениците си от гимназията.

Полковник Манг окончателно изгуби самообладание и се разкрещя на виетнамски, удари с юмрук по бюрото и се изправи. Даже видях слюнка в ъгълчетата на устата му. Имах чувството, че не трябваше да споменавам за войната.