Нелсън Демил - На север

Завърших разказа си и видях, че полковник Манг е потънал в дълбок размисъл. Вече бе чул същото от Тран Ван Вин и моята история не съответстваше на онова, което подозираше или знаеше. Разбира се, този поврат в хода на събитията повдигаше много нови въпроси и той бе объркан. Скоро щеше да поиска да види сувенирите от раницата на Сюзан. Имах чувството, че сме тук от много време. От цяла вечност.

Полковник Манг погледна Сюзан.

— Потвърждавате ли този разказ?

— Аз съм само курвата за ваканцията — отвърна тя.

Той се вторачи в нея.

— Какво значи „курва“?

Сюзан му отговори на виетнамски и полковникът кимна, сякаш за пръв път ни вярваше за нещо.

— Обаче връзката ви с господин Станли ми се струва подозрителна — все пак каза той.

— Спала съм с половината бели в Сайгон, господин полковник. Не бива да придавате толкова значение на връзката ми с Бил Станли.

Понякога, както казват в нашия бранш, голотата е най-доброто прикритие. Полковник Манг изглеждаше искрено щастлив, че мнението му за Сюзан е потвърдено от самата курва, въпреки че това омаловажаваше връзката с Бил Станли.

Освен това, разбира се, полковник Манг се чудеше за моята връзка със Сюзан Уебър и дали ще е в състояние да ме пречупи чрез нея. Всъщност в миналото аз бях проявявал забележителна вярност към курвите, обаче виетнамецът не го знаеше, затова я изгледах ядосано и се извърнах от нея.

Той забеляза реакцията ми и й каза:

— Вие не сте по-добра от проститутките по сайгонските улици.

— Но го правя безплатно — възрази Сюзан.

— Щяхте да сте по-откровена, ако взимахте пари.

След като постави Сюзан на мястото й, Манг отново насочи вниманието си към мен.

— Тран Ван Вин ми каза, че с госпожица Уебър сте се скарали за нещо. Тя напуснала дома му няколко минути преди вас. Така ли е?

— Да.

— Защо?

— Имахме много противоречия по време на пътуването и накрая се скарахме за това как е най-добре да стигнем до Ханой.

Той се замисли.

— И сте решили да вземете влака от Лао Кай.

— Естествено. Нали пристигнахме заедно на гара „Лонг Биен“.

— Знаех къде сте, знаех и че отивате в Ханой. Името ви не беше сред пътниците на самолетите, затова поставих под наблюдение гара „Лонг Биен“, автогарата, хотел „Метропол“ и американското посолство, в случай че вземете кола или вашия мотор до столицата.

— Откъде знаехте, че сме в туристическия автобус?

— Полицаят, който се качи в автобуса, забеляза, че екскурзоводът изглежда нервен, но не искаше да създава проблеми пред вашите сънародници, затова изчакахме. По-късно може да се срещнете с екскурзовода в друга част на тази сграда. — Полковник Манг се усмихна. — Нали ви казах, че пак ще се видим в Ханой.

— Ами ако вместо това бяхме заминали за Хошимин?

Той изглеждаше достатъчно радостен да отговаря на въпроси относно блестящите си професионални способности.

— Ако сега не седяхме тук, щяхме да сме в същото министерство в Хошимин. Нищо не ни убягва, господин Бренър.

Трябваше да оставя въпроса открит, обаче аз отбелязах:

— Нямате представа какво ви убягва.

Полковникът пак се усмихна.

— Вие с госпожица Уебър не успяхте да ни избягате и сега сте тук.

— Имате право — признах аз. — Имиграционната полиция в тази страна е безпощадна, господин полковник. Не е зле и ние да имахме такава в Америка.

Той отново се усмихна.

— Пътните нарушения, незаконният начин на пътуване и визовите нередности са сериозни въпроси, господин Бренър.

— Трябва да е така, за да ни обявите за общонационално издирване.

— Свършихте ли с игричките?

— Надявам се. Вие от отдел „А“ ли сте, или от „Б“?

— От отдел „А“. Който отговаря на вашето Централно разузнавателно управление.

— Е, при следващото си идване във Виетнам ще подам молба за виза по-рано.

Манг пак се усмихна.

— Няма да има следващо идване.

— Свършихме ли?

— Не. И престанете да задавате този въпрос.

Щях да си погледна часовника, обаче си спомних къде е.

Та седяхме си ние, докато Сюзан, Манг и двете горили пушеха и аз вдишвах дим втора ръка, без дори да има прозорец, който да отворим. Като че ли това място не беше достатъчно нездравословно, ами по пода имаше стари петна от кръв и инквизиторът в стаята зад гърба ми, изглежда, обичаше да блъска госта си в стената, което караше крушката да се клати.

Известно време полковник Манг ни остави да слушаме виетнамския вариант на скуош в съседната стая, после се обърна към Сюзан.