Нелсън Демил - На север

Той тичешком излезе иззад бюрото и дойде при мен. Скочих, ала преди да успея да реагирам, двете горили извиха ръцете ми зад гърба. Полковник Манг ме зашлеви през лицето и аз се отскубнах от войниците, които не бяха много силни. Единият дори падна на пода. Другият отново ми се нахвърли, Сюзан стана и изрита табуретката ми пред краката му. Той се просна по очи и ние с Манг застанахме един срещу друг.

Преди да успея да го размажа, двете горили допълзяха до стената, извадиха пистолетите си и се развикаха.

Полковник Манг им отговори, после ненадейно излезе от стаята. Сигурно му се беше допикало или нещо подобно.

— Приемът, Пол — напомни ми Сюзан.

Едната горила рязко й заговори на виетнамски и тя преведе:

— Казва да седнем и да млъкнем. Ако мръднем или проговорим, щял да ни застреля.

Седнахме пред двете горили, които ни държаха на мушка. Ако се бяха приближили, за пет секунди щях да им гепя патлаците, обаче те стояха на разстояние.

Тупурдията в стаята не бе привлякла особено внимание заради тупурдията в съседните стаи. На излизане полковник Манг не беше затворил вратата И чух много шамари откъм коридора.

Манг се върна след пет минути. С него бяха още две въоръжени горили, които също се изправиха зад нас. Когато минаваше покрай мен, усетих мирис на алкохол.

Той седна зад бюрото и запали цигара. Опитваше се да изглежда така, като че ли не се е случило нищо.

— Да се върнем на темата за убийствата на полицаите и войниците. Независимо дали ще се признаете за виновни, има свидетели, които ще ви разпознаят. Така че се смятайте за обвинени в убийство.

Замислих се дали да изиграя асото си, обаче то започваше да прилича на двойка спатия.

Полковник Манг ни остави да смелим обвинението, после каза:

— Готов съм да сваля обвинението в убийство в замяна на писмени показания, че двамата сте агенти на американското правителство и подробно обяснение на задачата ви във Виетнам.

— После ще отидем ли всички заедно в „Метропол“ да му ударим по едно?

— Не. Ще останете в затвора, докато ви експулсираме.

— И докато нашето правителство се извини и ви напише чек.

— Надявам се да не се извини. И можете да си задържите парите.

— Какво искате да призная?

— Искам двамата да признаете какво сте извършили — установили сте връзка с въоръжени бунтовници, оказали сте съдействие на ФУЛРО, шпионирали сте, влезли сте в контакт с врагове на държавата.

— Аз съм тук само от две седмици.

Той не схвана сарказма и кимна.

— Естествено, вие виждате преимуществото на това да се признаете за виновни в политически престъпления, вместо да ви обвиним в обикновено убийство. Правителствата ни могат да се договорят за политическите престъпления. Убийството си е убийство. Имам свидетели на четирите престъпления — напомни ми Манг. — Освен това имам свидетели на политическите престъпления. Вие избирате.

Правораздавателната система тук действаше малко по-различно, отколкото в Щатите. Струва ми се, че го бях споменал на Карл.

— Трябва да вземете решение, господин Бренър.

— Пак ме пренебрегвате — обади се Сюзан.

Той я погледна.

— Не искам нищо от вас, освен да си затваряте устата.

Преди Сюзан да успее пак да го прати по дяволите, аз се намесих:

— Ще оставя решението на вас, господин полковник. Моето доброволно съдействие приключи, както може би сте забелязали.

Полковник Манг каза нещо на горилите и си помислих, че тръгваме за мазето, обаче единият от войниците взе раниците ни и ги остави на бюрото.

Друг ни даде знак да си съблечем якетата. Подчинихме се и той ги хвърли при раниците.

Полковник Манг изпразни моята. Не каза нищо за липсата на бельо, затова пък попита:

— Къде са всичките ви дрехи?

— Очевидно в багажа, който ми откраднаха.

Той не ми обърна внимание и разгледа фотоапарата, лентата, планинската гривна и последната ми чиста риза. Извади всичко от тоалетния ми несесер и изстиска пастата ми за зъби и крема за бръснене.

— Е, с какво се занимавахте в армията? — докато си играеше с личните ми вещи, повтори полковникът.

— Вече ви казах.

— Казахте ми, че сте били готвач. После признахте, че сте били на фронта.

— Бях на фронта. После станах готвач.

— Струва ми се, че всъщност сте били разузнавач.

Топло, обаче не и горещо.

След като му омръзна да разглежда оскъдния ми багаж, Манг изпразни раницата на Сюзан. Наруши навиците си, като прескочи сутиените и бикините й, и претършува останалите й вещи, включително планинския шал, подарен й от старейшината Джон, пиринчените планински накити и други джунджурии.