Нелсън Демил - На север

Накрая остави фотоапарата й при моя заедно с всичките ни изснимани ленти.

После насочи вниманието си към вещите, които бяхме взели от Тран Ван Вин. Разгледа часовника, личните знаци, венчалната халка, дневника, портфейла и неговото съдържание, брезентовата чантичка с писмата и войсковия наряден списък. Списъкът го заинтригува само за няколко секунди и Манг прелисти писмата. След това вдигна поглед към Сюзан.

— Това ли са всички вещи, получени от Тран Ван Вин?

Тя кимна.

— Защо ги носите вие, а не господин Бренър?

— Има ли значение?

— Какво носите в себе си?

— Нищо.

— Скоро ще проверим.

— Ако ме докоснете, ще ви убия — обеща му Сюзан. — Ако не днес, някой ден.

— Защо една курва не иска да я докосват?

— Майната ти.

— Успокой се — казах й и се обърнах към Манг. — Ако я докоснете и тя не ви убие, ще го направя аз. Ако не днес, някой ден. Знаете, че съм способен на това.

Виетнамецът ме погледна.

— А, значи харесвате тази жена. И сте готов да убивате заради нея.

— Ще ви убия просто за кеф.

— И аз ще ви убия просто за кеф. Всъщност вече изгубихте възможността да си признаете политическите престъпления. Определено не искам толкова опасни хора като вас с госпожица Уебър някой ден да излязат на свобода. Можете да ме убиете.

— Ако не аз, ще го направи някой друг.

Той ме стрелна с поглед и разбра какво искам да му кажа: че не съм сам. Беше го подозирал и се радваше, че го потвърждавам, обаче не бе много радостен, че е попаднал в списъка на смъртниците.

Все пак предпочете да остави забележката ми без отговор и насочи вниманието си към якетата, в които нямаше нищо интересно.

— Къде са снимките, които ви пратих?

Сюзан му отвърна нещо на виетнамски, което обикновено го вбесяваше.

Манг рязко й отговори на родния си език и аз им напомних:

— Говорете на английски.

— Затваряй си плювалника — нареди ми той на чист английски.

Положението изискваше дипломатичност, затова използвах френски, международния език на дипломацията.

— Mangez merde.

Трябваше му секунда, за да разбере, че съм му казал да яде говна.

— Забавлявайте се, господин Бренър, използвайте възможността да се перчите пред дамата си — отвърна той. — По-късно и двамата няма да сте толкова смели.

Не отговорих.

Манг отвори дипломатическото си куфарче и извади куп снимки. Разгледа няколко, после ни подхвърли пет-шест и някои от тях паднаха на пода с лицето нагоре. Естествено бяха фотографиите от остров Пирамид.

— Може би бъркам за западняшкото благоприличие — заяви той на Сюзан. — Затруднявате ме с вашето претърсване.

— Да не сте ме докоснали — отвърна тя.

Виетнамецът ме погледна.

— Господин Бренър? Ще ми помогнете ли?

— Трябва да повикате жена, която да я претърси в друга стая.

— Защо всички не се престорим, че сме на плажа?

— Защо не престанете да се държите като гъз? — Изправих се и усетих нещо студено да се притиска към тила ми.

— Седнете — нареди ми полковник Манг.

Пистолетът зад мен щеше да е мой, ако го поисках, само че не бях сигурен дали другите три пистолета не са насочени към мен. Седнах.

Беше време да изиграя асото си.

— Американският посланик Патрик Куин ни покани с госпожа Уебър на прием в резиденцията си. В осем часа. Приемът е в чест на вицепрезидента на Съединените щати Едуард Блейк, който, както знаете, е в Ханой.

Полковник Манг ме погледна, после се обърна към Сюзан.

— И какво ще носите на приема при посланика? — попита ме той. — Не виждам подходящи дрехи в багажа ви.

— Госпожа Куин има подходящо облекло за мен — отвърна Сюзан. — Не се тревожете.

Виетнамецът пак ме изгледа.

— Ами вие, господин Бренър?

— Аз ще свиря на китара. И вече закъснявам.

Той не ми обърна внимание.

— Защо са ви поканили на такъв прием?

— Аз съм приятелка на госпожа Куин — заяви Сюзан.

— Нима. А вие, господин Бренър?

— С Пат Куин сме съученици.

— Аха. Много известни личности е имало в класа ви. Е, тогава задържам и двама ви от вечерята с вашите сънародници.

— Вашият външен министър господин Туанг също ще присъства — осведоми го Сюзан, — както и министърът на вътрешните работи господин Хуонг, който ви е началник, струва ми се. Може и да не му спомена за този проблем.

Обикновено не се впечатлявам от подхвърляне на имена, обаче в случая направих изключение. Естествено полковник Манг вече имаше основателна причина да не ни пусне от тук живи. Погледнах го, но лицето му продължаваше да е непроницаемо и нямах представа накъде ще се наклонят везните.