Нелсън Демил - На север

— Колко е сега?

— Седем и петнайсет.

— Може ли да си купя часовник в тоя град?

— Аз ще ти купя.

Автобусът зави по една тясна улица и спря.

— Стигнали в хотел — съобщи екскурзоводът. — Добър хотел.

Погледнах през прозореца и видях стар хотел, за който едва ли се споменаваше в повечето пътеводители.

— Настаняваме се в хотел, после среща във фоайето и отива на хубава вечеря в италиански ресторант — продължи виетнамецът.

Това предизвика аплодисментите на туристите, които сигурно от една седмица бяха на ориз и невестулки. Аз също изръкоплясках.

Всички започнаха да се смъкват от автобуса и аз се озовах зад бъбривата приятелка на Сюзан. Тя обърна глава към мен и ме изгледа така, като че ли бях небръснат, опръскан с кал, смрадлив дегенерат.

— Вие с нашата група ли сте? — попита ме жената.

— Не, госпожо. Аз съм канадец.

Слязохме. Екскурзоводът се извърна от нас със Сюзан, но аз извадих една двайсетачка и когато минавахме покрай него, му я пъхнах в ръката.

Ето че бяхме в Ханой, на тясна улица, задръстена с пешеходци, циклоси и няколко коли. Вече беше тъмно и лампите светеха, обаче дърветата хвърляха плътна сянка.

Отдалечихме се от хотела.

— Знаеш ли къде се намираме? — попитах Сюзан.

— Недалеч от резиденцията на посланика — отвърна тя. — Хайде да потърсим къде да пийнем нещо, да отидем до тоалетната и да се измием. Освен това искам да се обадя на дежурния в посолството.

— Добра идея. — Погледнах към отсрещната страна на улицата за кафене или бар, после нещо ме накара да се обърна към хотела на петдесетина метра от нас. Пред автобуса бе паркиран тъмнозелен автомобил, седан, какъвто рядко се среща в тая страна. Останах с впечатлението, че е някаква служебна кола. На тротоара с гръб към нас стоеше униформен мъж и на светлината от хотела видях, че разговаря с нашия екскурзовод и шофьора на рейса. Това не ми хареса. Още по-малко ми хареса, когато шофьорът посочи към нас със Сюзан. Униформеният се обърна и ни погледна. Беше полковник Манг.

Полковник Манг се запъти към нас и извика:

— Господин Бренър! Госпожице Уебър!

— Той каза ли нещо? — попитах Сюзан.

— Мамка му… Пол… дали да не избягаме?

Преди да успея да взема решение, седанът потегли и спря до нас. Униформеният на предната дясна седалка извади пистолет и го насочи към мен.

Полковник Манг се приближи по тротоара. Носеше зелената си униформа, ала този път без кобур. Даде знак на горилата в колата да свали оръжието, после спря на няколко крачки от нас.

— Боях се, че съм ви изпуснал на гара „Лонг Биен“.

— Наистина ни изпуснахте — отвърнах аз.

— Да. Но сега ви намерих. Може ли да ви предложа да ви повозя?

Може да съжаляваше, че ни е зарязал в Куанг Три, и сега да искаше да изкупи вината си. Обаче му отговорих:

— Няма нищо, имам нужда от физически упражнения.

— Къде отивате?

— В „Метропол“.

— Нима? „Метропол“ е в обратната посока. Защо се качихте на този туристически автобус?

— Взех го за градски.

— Знаете, че не е така. Всъщност сякаш бягате от нещо.

— Не, отиваме в „Метропол“. Натам, така ли?

Полковникът погледна Сюзан.

— Получихте ли съобщението ми в „Сенчъри“?

Тя не отговори.

— Господин Тин ми каза, че ви го е пратил по телекс до пощата в град Вин. Какво сте правили във Вин?

— Ходихме да видим родното място на Хо Ши Мин — отвърна Сюзан.

— А, да. Вие сте канадски историци, както научих наскоро.

Не отговорихме. И не се зарадвахме на това съобщение.

Полковник Манг запали цигара. Дано да се гътнеше от инфаркт.

Над рамото му забелязах, че неколцина американци от автобуса ни наблюдават, после двама униформени пред хотела им дадоха знак да влязат вътре. Освен това видях, че шофьорът на рейса и екскурзоводът са изчезнали — сигурно бяха на път за там, където отивахме ние, и това не беше хотел „Метропол“.

Направи ми впечатление също, че пешеходците пресичат улицата, за да избегнат полицията на нашия тротоар.

— Много рано сте напуснали хотел „Сенчъри“ в Хюе — каза полковник Манг.

— И какво от това?

Той не обърна внимание на нахалния ми отговор, обаче трябваше да ми го върне, затова каза на Сюзан:

— За съжаление тук на Червената река няма нудистки плажове за вас.

— Върви по дяволите — изсумтя тя.

Виетнамецът неочаквано се усмихна.

— Станахте любимка на мъжете в моя отдел. Те много внимателно се запознаха със снимките ви от остров Пирамид.