Нелсън Демил - На север

На хоризонта виждах светлините на високи нови небостъргачи.

— Не е толкова мрачно, колкото си мислех — казах на Сюзан.

Тя се извини, че прекъсва монолога на жената, и ми отговори:

— Външният вид заблуждава.

— Не бъди песимистка. Мисли за успеха.

Сюзан не беше в настроение за мен и отново насочи вниманието си към плямпалото.

Пак погледнах през прозореца. Спомних си, че всъщност никога не сме бомбардирали центъра на града, поради което той продължаваше да изглежда френски, а не източногермански. Не си спомнях обаче американците да са получили похвала от пресата, че са пощадили централната градска част. Трудно е да представиш в положителна светлина бомбардировките, даже да са грижливо планирани.

Автобусът се движеше по тесните лъкатушни улици. Екскурзоводът даваше съответните разяснения и също не поздравяваше американците за това, че са оставили Стария град непокътнат. Хората наистина не оценяват американците.

— Утре вижда мавзолей на Хо Ши Мин, дом на Хо Ши Мин, паметник на Ленин, Военен музей, Военновъздушен музей и езеро в град, къде американски бомбардировач Бе петдесет и две разбива и още на дъно — съобщи ни екскурзоводът.

— Ще пропуснем всичко това — казах на Сюзан.

Тя не отговори.

Погледнах през прозореца, после я попитах:

— Знаеш ли къде се намираме?

— Имам обща представа — отвърна Сюзан. — А ти знаеш ли къде отиваме?

Не бях мислил за друго, освен за непосредствените проблеми. Всъщност никога не бях вярвал, че ще стигнем толкова далеч, обаче ето че бяхме тук и сега трябваше да реша къде ще пренощуваме.

— Е, ако търсят нас, не можем да отидем в посолството и в „Метропол“. Какво ще кажеш за вашето ханойско представителство?

— Представителството е затворено и нямам ключ — отвърна тя. — А и може да го наблюдават.

— Не може ли да се обадиш на някой от вашите служители?

— Не искам да ги замесвам.

— Да не искаш да кажеш, че нито един от тях не работи за ЦРУ?

Сюзан не отговори.

— Е, аз имам свръзка в посолството. Казва се Джон Игън, тукашният човек на ФБР. Утре ще му се обадя от външен телефон и ще си уговоря среща.

— Известно ти е, че телефоните на посолството се подслушват. Нямаш ли предварително уговорена среща?

— Не. Но ще се оправя. Знаеш ли какво е „голям грозен тъпкач“?

— В момента седя срещу такъв.

Усмихнах се.

— Това е бомбардировач Бе петдесет и две. Военен жаргон. Някой от посолството би трябвало да го знае. Например военният аташе полковник Марк Гудман.

Жената до Сюзан подслушваше разговора ни и големите й обеци стърчаха право нагоре.

— Знаеш ли езерото, където е големият грозен тъпкач? — попитах аз.

Жената се ококори. Сюзан се усмихна и кимна.

— Хубаво. Там ще е срещата. Игън е човекът. В случай че се разделим. Става ли?

Тя отново кимна.

— А коя е твоята свръзка в посолството?

— Също Игън — след кратко колебание отвърна Сюзан.

Смених темата.

— Що се отнася за пренощуването, трябва да потърсим американец, който да ни пусне в хотелската си стая. Обаче не от тая група.

— Аз лесно ще намеря някой, който да ме приеме в стаята си — отвърна тя. — Ами ти къде ще спиш?

— В някой бардак.

— Не и в този град.

Тя като че ли се замисли.

— Всъщност има едно място, където можем да идем…

По изражението й реших, че има предвид стар любовник, което предпочитах да избегна. Обаче Сюзан продължи:

— Довечера съм канена на прием… в резиденцията на американския посланик.

— А стига бе! Аз канен ли съм?

— Зависи.

— От какво?

— Дали тази вечер сме стигнали до Ханой.

Струва ми се, че главно зависеше от това дали съм жив, или мъртъв.

— Мислех, че си ми казала всичко.

Тя избегна погледа ми.

— Присъствието ми на този прием не беше сигурно и не е важно.

— Разбирам. Е, нека отгатна кой ще е на приема. Тъй като вицепрезидентът е в Ханой, допускам, че почетен гост ще е Едуард Блейк. — Погледнах я.

Сюзан кимна.

— И се е очаквало ти да го информираш по някои въпроси, към които той може би проявява известен интерес.

— Не лично него.

Жената до Сюзан се бе навела толкова наляво, че се уплаших рейсът да не се преобърне.

— Облечен ли съм за дипломатически прием? — попитах аз.

Тя се усмихна.

— Ти си толкова секси, Пол, че можеш да се появиш по мръсни дънки, маратонки и кално кожено яке.

— Добре. В колко часа е купонът?

— Започва в осем.

Погледнах си часовника, който продължаваше да е на китката на господин Вин, и попитах: