Нелсън Демил - На север

— Може никога да не узнаем, обаче не беше чак толкова сложно. Преди да си заминеш те претърсваха, за да се уверят, че не мъкнеш дрога или боеприпаси. Иначе не им пукаше какво носиш в мешката си. На митницата в Щатите само ти махаха с ръка да минеш, защото знаеха, че тук са те преджобили за наркотици и експлозиви. Освен това офицерите като капитан Блейк бяха на почит.

Тя кимна.

— Зад всяко голямо богатство стои престъпление.

Тъй като градът беше граничен, имаше много униформени, главно граничари, но и тежковъоръжени войници, като че ли всеки момент очакваха да избухне нова война. Това бе малко зловещо, обаче имаше достатъчно търсачи на приключения от Европа, Австралия и Америка, за да ни осигурят известно прикритие.

Граничарите започнаха да патрулират на перона, искаха документи и изпросваха дарения за вдовиците и сираците. Забелязах, че тормозят етническите китайци и избират западняци без екскурзоводи.

Сюзан също не спеше.

— Виждаш ли онази група ей там? Струва ми се, че са американци. Да се смесим с тях.

Знаех, че са американци, защото двама от мъжете носеха шорти в това време и жените бяха накичени с достатъчно планински накити, за да приличат на ходещи елхички.

Приближихме се до групата, с която имаше виетнамски екскурзовод.

Сюзан, която беше по-общителна от мен, завърза разговор с няколко жени. Приказваха си за бижута и платове.

Граничарите стояха на разстояние от нас.

Към седем часа анимационната теснолинейка спря на перона. Сюзан се сбогува с новите си приятелки и се запътихме към втори вагон. Качихме се и потърсихме местата си.

Купето бе тясно, само с две седалки отляво, пътеката минаваше покрай прозорците отдясно.

Качихме раниците си на багажника.

— Ти седни откъм пътеката, за да можеш да си протегнеш краката — предложи Сюзан. — Адски е тясно. — Седнахме.

И двамата мълчахме. Струва ми се, разбирахме, че сме използвали повече от полагащия ни се дял късмет и не бива да говорим за това. Разбира се, много зависеше от уменията, ума и опита. Оказваше се, че Сюзан Уебър е добра спътница. Чудех се дали щях да се справя сам и знаех, че ще продължавам да си задавам този въпрос до края на живота си.

В 07:40 влакът напусна гарата и потеглихме за Ханой.

Релсите минаваха по северния бряг на Червената река и Тонкинските Алпи се извисяваха от двете страни на долината. С малко фантазия можех да си представя, че съм в Европа и пътувам за някое хубаво място.

Влакът беше претъпкан и имаше хора и в коридора, обаче не и на тясната пътека до нас.

Известно време седяхме в мълчание и гледахме през прозорците. Влакът тракаше ужасно и скоро усетих, че купето не се отоплява. Освен това предположих, че няма вагон-ресторант.

— До тук добре — каза Сюзан.

— До тук добре.

— Е, бях ли ти добро другарче?

— Да не би вече да съм си пристигнал у дома жив и здрав?

Сюзан запали цигара и няколко минути гледа през прозореца, после попита:

— Какви са инструкциите ти за Ханой?

— Ами твоите?

Отговорът й се забави малко.

— Казаха ми да се явя в посолството на инструктаж.

— Виетнамската полиция охранява ли посолството?

— Била съм там само веднъж… да, има полицейски пост. Освен това ми казаха, че имало тайни агенти, които следели кой влиза и излиза, даже правели снимки и понякога спирали хората.

— Какво си правила в посолството?

— Просто се отбих.

— Ясно.

— Какви са инструкциите ти? — повтори тя.

— Казаха ми да отида в „Метропол“ и да чакам нови инструкции. Може да се свържат с мен, а може и да не ме потърсят. Може да ме приемат в посолството, но може и да не ме приемат. Утре трябва да замина за друг град…

— За Банкок. Видях ти билетите, както и полковник Манг.

— Да. „Метропол“ е изключен, ханойското летище също, а посолството се наблюдава.

— И? Какво ще правим?

— Още ли е отворен ханойският „Хилтън“?

— Това не е за майтап.

— Майтапя се, когато съм нервен. Както и да е, да разбирам ли, че вицепрезидентът Блейк е на посещение в Ханой?

— Дошъл е на гости при своя стар приятел посланик Патрик Куин и ще участва в конференция за изчезналите войници. Убедена съм, че ще има и още някои по-конфиденциални срещи с виетнамски правителствени ръководители.

— Освен това трябва да проведе и една непредвидена среща. С нас.

Известно време Сюзан не отговори, после рече:

— Тази идея може да се окаже или добра, или много лоша.

— Ако знае, че има проблем, той трябва да е в Ханой, където може да окаже някакво въздействие върху ситуацията. И ние сме в състояние да му помогнем.