Нелсън Демил - На север

— Решихме да ограничим разпространението на тази информация.

— До кого?

— До онези, които трябва да знаят, с други думи, почти до никого. Служителите от посолството и консулството са абсолютно безполезни. За щастие в посолството има наш човек, който обучава виетнамската полиция за борба с търговията с наркотици. Казва се Джон Игън и е осведомен за вашето пътуване. Ако загазите и се наложи да се свържете с посолството, търсете него.

— Защо Джон Игън не намери човека, когото трябва да открия аз?

— Защото си има друга работа. Освен това един турист има по-голяма възможност да пътува.

— Освен това не искате американското правителство пряко да се забърква в случая. Нали така?

Естествено господин Конуей не отговори, а попита:

— Имате ли някакви въпроси, преди да започна инструктажа?

— Струва ми се, че току-що ви зададох въпрос.

— Добре тогава, да започваме. Първо, задачата ви е ясна, но не е проста. Трябва да откриете виетнамец на име Тран Ван Вин — това ви е известно. Той е свидетел на вероятно убийство.

Известно време господин Конуей продължи с феберейската процедура, като че ли ставаше дума за поредното убийство, което трябваше да се разследва и подготви за внасяне в прокуратурата. Отпих глътка кафе и отворих последното пакетче фъстъци. После прекъснах адвокатската му реч.

— Добре, значи ако открия Тран Ван Вин, ще му кажа, че е спечелил безплатно пътуване до Вашингтон. Така ли?

— Ами… Не знам.

— Аз също. Какво да правя с тоя човек, ако го открия жив?

— Все още не сме сигурни. Засега се опитваме да съставим списък на вероятните заподозрени и на вероятните жертви. Ако успеем ще ви пратим снимки на тези хора от времето, когато са служили в армията. И ако намерите Тран Ван Вин, ще му покажете снимките като в обикновено криминално следствие, за да се опита да разпознае убиеца и убития.

— Ясно. Правил съм го поне няколко хиляди пъти. Само дето нещо съм позабравил виетнамски.

— Можете да наемете преводач.

— Добре. Защо да не нося със себе си видеокамера или касетофон?

— Обмислихме този въпрос. Но понякога тези неща пораждат проблеми на митницата. Може да наредим на вашата свръзка в Сайгон да ви снабди с камера или касетофон. Носите ли фотоапарат?

— Да, както съм инструктиран. Аз съм турист. Ами мобифон с международна връзка?

— Същият проблем. Хората на летището са страшни параноици и ако ви претърсят багажа и открият такива неща, ще станат подозрителни. Въпреки визата ви ще ви върнат почти без причина. А нашата цел е да ви вкараме в страната.

— Ясно.

— Но може да ви снабдим с мобифон в Сайгон. Предупреждавам ви обаче, че тяхната система за клетъчни телефони е съвсем първобитна и е възможно да имат по-мъртви зони и от гробище.

— Ами ако все пак решите, че онзи човек ви е нужен във Вашингтон?

— Тогава може да се обърнем към виетнамските власти и да им обясним положението. Те ще ни съдействат.

— Щом не желаете да ви съдействат сега, за да намерите този човек, защо смятате, че ще ви съдействат, след като им кажете, че сте душили из тяхната полицейска държава и сте открили техен гражданин, който ви е нужен за процес за убийство?

Дъг Конуей ме изгледа продължително, после каза:

— Карл беше прав за вас.

— Карл е прав за всичко. Отговорете на въпроса ми, моля.

Конуей се втренчи в кафето си.

— Добре, господин Бренър, ще ви дам отговор на всички въпроси, минали, настоящи и бъдещи. Ето го отговора: ние ви баламосваме. И вие го знаете, знаем го и ние. Всеки път, когато ви баламосваме, вие откривате дребни противоречия и задавате поредния си въпрос. Ние пак ви баламосваме и вие задавате още въпроси. Страшно е досадно и така само си губим времето. Сега ще ви кажа някои неща, които не са баламосване. Готов ли сте?

Кимнах.

— Първо, в това убийство с трийсетгодишна давност има нещо повече, но вие вече го знаете. Второ, във ваш интерес е да не знаете за какво се отнася. Трето, наистина е много важно за нашата страна. Четвърто, имаме нужда от вас, защото сте опитен, но също защото, ако загазите, няма да сте държавен служител. И ако ви опандизят, няма да знаете нищо, както и ще им казвате, защото си е самата истина. Само се придържайте към версията си — вие просто се връщате във Виетнам, за да си припомните младините. Нали така? Все още ли искате да заминете?

— Изобщо не съм искал.

— Не ви обвинявам. Но и вие знаете, че ще заминете, знам го и аз. Пенсионерският живот вече ви е втръснал, имате дълбоко вкоренено чувство за дълг и обичате да ходите по ръба. Някога сте били пехотинец, получили сте медал за храброст, после сте станали военен полицай и след това — криминален следовател. Никога не сте били счетоводител или фризьор. И сега сте тук. Следователно и двамата сме наясно, че тази сутрин няма да се приберете вкъщи.