Нелсън Демил - На север

— Ясно. Продължавайте, моля.

— Благодаря. Що се отнася до пътуване, подкупи и така нататък, можете да поискате съвет от сайгонската си свръзка. Той би трябвало да знае как стават нещата. Но не се впускайте в много обяснения.

— Хубаво.

— Ако имаме късмет, докато стигнете в Хюе, вече ще сме в състояние да ви съобщим поне къде се намира Там Ки, родното село на Тран Ван Вин. Тъй като е Тет, има голяма вероятност да заварите в селото много хора от семейството на Тран. — Той ме погледна. — Нали така?

— Струва ми се, че не сте получили информацията за това убийство преди няколко дни, господин Конуей — отвърнах аз, — а може би преди няколко седмици или месеци и сте изчакали да наближи Тет, за да ме пратите във Виетнам, защото, както сам казахте, тогава хората се завръщат в родните си села и освен това силите за сигурност и полицията са най-малко ефективни.

Господин Конуей ми се усмихна.

— Нямам представа кога сме получили тази информация и какво не знаят шефовете. Но имате късмет, че ще сте във Виетнам през празниците. — Той замълча, после прибави: — По време на Тет шейсет и осма комунистите ви гепиха по бели гащи. Сега можете да им върнете услугата.

— Интересна мисъл. Малко симетрична, нещо като уравновесените везни на справедливостта. Само че аз изобщо не искам да си отмъщавам. Оная скапана война свърши. За да си изпълня задачата нито имам нужда, нито искам да имам личен мотив. Просто върша работата, която са ми възложили. Ясно ли е?

— Когато отидете там, не изключвайте напълно личните мотиви.

Не отговорих.

— Добре, в неделя отивате на срещата в Хюе но ако поради някаква причина тя не се състои, явката се прехвърля в понеделник. Ще се свържат с вас по същия начин в хотела. Ако не ви потърсят, значи е време да напуснете страната, при това светкавично. Разбирате ли?

Кимнах.

— Ако всичко мине нормално — продължи господин Конуей, — във вторник напускате Хюе. И сега започва трудната част от пътуването. Непременно трябва да се доберете до Там Ки за два дни, най-много за три. Защо ли? Защото Тет продължава четири дни и всички, които са се завърнали в родните си домове, още ще са там. Този Тран Ван Вин може постоянно да живее в Там Ки, но нищо не го гарантира. Най-добре да сте в селото, когато знаете, че и той е там. Разбирате ли?

Отново кимнах.

— Във всички случаи, независимо дали ще спечелите, изгубите или ще се оттеглите, трябва да сте в Ханой не по-късно от следващата събота, петнайсетия ден от пътуването ви. Имате резервация за една нощ в „Софител Метропол“. — Той потупа пластмасовата чанта. — В Ханой може да се свържат с вас, но може и да не ви потърсят. По-важно е да заминете на другия ден, неделя, шестнайсетия ден от пътуването ви, много преди да изтече двайсет и еднодневната ви виза. Нали така?

— Мислех да поразгледам Ханой.

— Не, трябва колкото може по-скоро да си тръгнете.

— Това звучи още по-добре.

— Имате билет за полет на „Катей Пасифик“ от Ханой до Банкок в неделя. В Банкок ще ви посрещнат и ще ви инструктират.

— Ами ако съм в затвора? Ще имам ли нужда от удължаване на визата?

Господин Конуей се усмихна и продължи, без да обърне внимание на забележката ми:

— Добре, сега за парите. В чантата има плик с хиляда американски долара в банкноти по един, пет и десет, всичките безотчетни. В Социалистическа република Виетнам законно можете да плащате в зелено. Даже го предпочитат. Освен това в чантата има един милион донга — около долар и половина… майтап де. Около стотачка, колкото да имате за начало. Средната виетнамска заплата е триста-четиристотин долара годишно, така че сте богат. Вътре има още хиляда в пътнически чекове от „Американ Експрес“, които се приемат в по-добрите хотели и ресторанти, а и когато са в настроение, някои банки ги разменят за донги. В Сайгон, Хюе и Ханой има представителство на „Американ Експрес“. Всичко е обяснено в пътеводителя. Винаги, когато можете, използвайте личната си кредитна карта. Разходите ще ви бъдат обезщетени. Военните са ви определили временна заплата от петстотин долара дневно, така че когато се завърнете, би трябвало да сте натрупали прилична сума. — Той замълча, после прибави: — Времето в затвора се плаща двойно.

Погледнах го и видях, че не се шегува.

— За колко дни?

— Не знам. Не съм питал. Искате ли да проверя?

— Не. Нещо друго?

— Още няколко неща — например напускането ви на страната. Както казах, пътувате с „Катей Пасифик“ от Ханой до Ванкок, но също споменах, че може да се наложи да заминете по-рано или по-бързо от друго място. Имаме няколко плана за такива случаи. Искате ли да ги чуете?