Нелсън Демил - На север

— Ясно.

— Предвидени са алтернативни явки, сега ще ви обясня. — Конуей ми изреди подробностите за срещата в Хюе и завърши с думите: — Човекът, с когото ще се срещнете, е виетнамец. Той ще ви открие. Има парола. Той ще каже: „Аз съм много добър екскурзовод“. Вие ще попитате „Колко искате?“ и той ще отговори: „Колкото дадете“.

— Не съм ли гледал същото в един филм?

Господин Конуей се усмихна.

— Знам, че не сте свикнали с такива глупости и честно казано, аз също. И двамата сме ченгета, господин Бренър, но това е нещо друго. Все пак вие сте интелигентен човек, израснали сте по време на Студената война, всички сме чели Джеймс Бонд, гледали сме шпионски филми и тем подобни. Така че тия неща не са съвсем чужди на хора от нашето поколение. Нали така?

— Добре, кажете ми защо имам нужда от свръзка в Сайгон, щом ми трябва само някакъв номер? Можете да ми го пратите по факса.

— Решихме, че в Сайгон може да ви потрябва приятел, и искаме да имаме там човек, с когото да поддържаме връзка в случай, че изчезнете от радара.

— Ясно. Още ли имаме консулство в града?

— Тъкмо щях да повдигна този въпрос. Както знаете, едва наскоро възстановихме дипломатически отношения с Виетнам и в Ханой имаме ново посолство и нов посланик. Посолството няма да установява никакви преки връзки с вас, нито в Ханой, нито по време на пътуването ви. Но като американски гражданин, ако се наложи, вие можете да се обърнете към тях. Ще търсите Джон Игън и никой друг. Що се отнася до Сайгон или Хошимин, неотдавна установихме консулство там и службата временно в сграда под наем. Няма да имате свръзка в консулството.

— Значи не мога да избягам в американското консулство в Сайгон и да поискам убежище, така ли? — попитах аз.

— И без това нямат достатъчно свободно пространство, само ще им се пречкате — усмихна се той криво. После прибави: — Виетнам отново става важен за нас.

Не поисках разяснения, обаче за американското правителство „важен“ означава петрол, понякога дрога, а сегиз-тогиз и стратегическо военно планиране.

Господин Конуей ме наблюдаваше и очакваше въпрос за „важността“, но аз казах:

— Ясно. Какво друго?

— Както отбелязах, трябва да имате предвид Тет, лунната нова година — спомняте си Тет шейсет и осма, нали така? Е, всички в страната отиват на гробовете в родните си села и така нататък. Транспортът, комуникационните връзки и хотелите са пълен кошмар, половината население не работи и обичайната неефективност се влошава още повече. Трябва да проявите находчивост и търпение. Само не закъснявайте.

— Разбирам. Кажете ми нещо повече за свръзката в Хюе.

— Той ще ви упъти накъде да продължите, ако знае. Ако е жив, Тран Ван Вин най-вероятно е някъде на север, така че бъдете подготвен да заминете за тази част на страната. Чужденците, особено американците, не се радват на особено топло посрещане В провинциалните райони на бившия Северен Виетнам. Ще има много ограничения за пътуване, да не споменавам за липсващия транспорт. Но ако обектът е там, ще трябва да се справите с трудностите. Нали така?

— Няма проблем.

— Хм, има проблеми. Първо, противозаконно е чужденец да взима кола под наем, но законно можете да наемете кола и шофьор чрез държавната туристическа агенция, казва се „Видотур“ — само че това не ви устройва за секретната част от задачата. Нали така?

— Звучи ми логично.

— Има частни туристически агенции и автомобили с шофьори, обаче държавата официално не ги признава и понякога или няма такива, или не можете да ги използвате. Разбирате ли?

— Може ли да взема под наем велосипед?

— Естествено. Страната се управлява от местни партийни секретари като някогашните феодали и те измислят законите. Освен това централното правителство в Ханой постоянно променя законите за чужденците. Пълен хаос, но обикновено можете да заобиколите някои ограничения, като подкупите важни личности. Когато бях там, най-често петачка беше достатъчна. Нали така?

— Ясно.

— Има и междуградски автобуси — рейсове на мъчението, както ги наричат, и сам ще разберете защо, ако се наложи да се качите на автобус. Функционира и старото френско шосе по крайбрежието. По време на Тет няма да има билети за никакъв обществен транспорт, обаче с една петарка ще се качите на всичко, което се движи, освен самолет. Непременно избягвайте местните летища. Има прекалено много охрана.

— Споменах ли, че възнамерявах да замина за Аруба?

— Пътуването до Виетнам е много по-важно, а времето ще е също толкова хубаво.