Нелсън Демил - На север

Всъщност най-голямата промяна беше в самия мен и по време на дългата отпуска не успях да се оправя.

Пеги някак бе възвърнала девствеността си и отказваше да се любим, докато не се оженим. И това по време, когато хората се чукаха с абсолютно непознати.

Пеги Уолш си беше хубава и мила както всякога, но Пол Бренър бе станал студен, сдържан и разсеян. Знаех го, знаеше го и тя. И ми каза нещо, което никога не можах да забравя. „Станал си като другите, които се завърнаха.“ Превод: „Ти си мъртъв. Защо още ходиш?“

Отвърнах й, че просто ми трябва малко време, и двамата решихме да изчакаме още една година, докато се уволня. Тя ми писа във Форт Хадли, но аз не й отговорих и писмата й секнаха.

Когато службата ми свърши, взех съдбовното решение да остана още три години, които впоследствие станаха близо трийсет. Не съжалявам, но често се питам какъв щеше да е животът ми, ако нямаше война и се бях оженил за Пеги Уолш.

Никога повече не се срещнахме, но научих от приятели, че се била омъжила за местно момче, получило футболна стипендия в щатския университет на Айова. Кой знае защо, се установили там, две бостънски хлапета насред нищото. Надявам се да живеят добре.

Явно сегиз-тогиз продължавам да си мисля за нея. Особено сега, преди да се върна на мястото, което ни беше разделило и бе променило съдбата ни.

Моята свръзка все още я нямаше, а вече бях приключил с кафето и две опаковки фъстъци. Стенният часовник показваше осем и десет. Помислих си дали този път да не постъпя така, както трябваше да постъпя предишния — да се разкарам от това летище и да се прибера вкъщи.

Но останах на мястото си и продължих да мисля за това-онова: Виетнам, Пеги Уолш, Виетнам, Синтия Сънхил.

Извадих имейла до Синтия от сака си и го прочетох:

„Скъпа Синтия,

Както ти е казал Карл, заминавам в командировка за Югоизточна Азия. Би трябвало да се върна след две-три седмици. Разбира се, има вероятност да се натъкна на известни проблеми. В такъв случай трябва да знаеш, че сам взех решение да замина и това няма нищо общо с теб.

Що се отнася до двама ни, връзката ни беше бурна още от първия миг в Брюксел. Всъщност съдбата, службите ни и животът се бяха наговорили да ни държат разделени и да не ни позволят да се опознаем истински.

Измислил съм план да се съберем, да се срещнем по средата на пътя, и в буквален, и в преносен смисъл. През войната ергените си взимаха едноседмична отпуска на екзотични места, където можеха да се поотпуснат. Женените и онези, които имаха сериозни връзки, се срещаха с любимите си в Хонолулу. Така че след двайсет и един дни ще те чакам в Хонолулу, в «Роял Хауаян Хотел». Резервациите ще са на истинските ни имена. Ще последва двуседмична отпуска на някой от отдалечените острови.

Ако решиш да не дойдеш, ще те разбера и ще зная, че си взела решението си. Моля те, не ми отговаряй, просто ела или недей да идваш.

Е, не беше прекалено блудкаво и сантиментално. Не съжалявах, че съм го пратил. Нямаше и правописни грешки, нещо рядко срещано за имейл.

Както казах, до тази сутрин не бях получил отговор, което можеше да означава, че Синтия не си е отворила електронната поща или че ме е послушала да не ми отговаря, също като Пеги Уолш, която не бе дошла да ме изпрати на летището.

Вратата се отвори и в залата влезе добре облечен мъж на моята възраст. Носеше две чаши кафе и найлонова торбичка от сувенирен магазин. Остави всичко на масата и протегна ръка.

— Здравейте, аз съм Дъг Конуей. Съжалявам за закъснението.

— Аз пък съжалявам, че изобщо сте тук.

Дъг Конуей се усмихна и седна срещу мен.

— Едното кафе е за вас. Без мляко, нали?

— Благодаря. Искате ли фъстъци?

— Вече закусих. Първо ми е наредено да ви благодаря, че приехте тази задача.

— Кой ми благодари?

— Всички.

Отпих глътка кафе и измерих с поглед господин Конуей. Изглеждаше доста интелигентен. Носеше тъмносин костюм, пастелносиня вратовръзка и имаше някак честен вид, следователно не беше от ЦРУ. От километър различавам момчетата от КСО, към които той също не се числеше. Затова попитах:

— ФБР?

— Да. Ако получи някаква развръзка, този случай е вътрешен въпрос. Няма да участват ЦРУ, военното разузнаване и разузнавателната служба на външното министерство. Само ФБР и КСО. Прилича на убийство, затова ще го третираме като такова.

Е, може и да имаше честен вид, обаче не беше честен.

— Някой в ханойското посолство ще знае ли за моето присъствие? — попитах.