Нелсън Демил - На север

— Свършихме ли с психоанализата?

— Естествено. Добре, ето билетите ви — с „Ейжиана Еърлайнс“ до Сеул, Южна Корея, после с „Виетнам Еърлайнс“ до Хошимин, познат на нас старците като Сайгон. Имате резервация за хотел „Рекс“ — висока класа, обаче Сайгон е евтин град, така че господин Пол Бренър, запасен старши подофицер, може да си го позволи.

Конуей извади някакъв документ от пластмасовата си чанта.

— Това е визата ви, взехме я от виетнамското посолство с нотариално заверено копие на паспорта ви, което външното министерство любезно ни осигури. — Той ми подаде лист евтина хартия, отпечатана с червено мастило, и аз прегледах визата.

— А ето и нов паспорт, точно копие на вашия, който сега ще ми предадете. Този паспорт е подпечатан от виетнамското посолство, а другите страници са чисти, защото виетнамците се държат подозрително към хора с прекалено много входни и изходни печати в паспортите, а вашият е такъв.

Конуей ми връчи новия паспорт и аз му дадох стария. Прегледах новия и забелязах, че дори снимката е като в другия. Освен това някой опитен феберейски фалшификатор любезно се беше подписал вместо мен.

— Удивен съм, че сте успели да направите копие на паспорта ми, да получите с него виза от виетнамското посолство и да подготвите всичко за по-малко от дванайсет часа след като научих за тази задача — отбелязах аз.

— Наистина е удивително — съгласи се господин Конуей и ми подаде молив. — Попълнете данните за връзка при извънредни обстоятелства като в стария си паспорт — вашият адвокат, струва ми се.

— Да. — Всъщност адвокатът на КСО, но защо да го правя на въпрос? Попълних данните, върнах му молива и прибрах паспорта в джоба на гърдите си.

— Когато стигнете в Сеул, направете няколко ксерокопия на паспорта и визата си. Във Виетнам навсякъде ще ви ги искат — в хотелите, службите за мотори под наем и понякога полицията. Обикновено се задоволяват с ксерокс.

— Защо не пратите мое ксерокопие във Виетнам?

Той не обърна внимание на забележката ми.

— Във Виетнам ще си уредите собствен транспорт. В Сайгон ще останете три дни, за толкова време е резервацията ви в „Рекс“ — петък вечерта, когато пристигате, събота и неделя. В понеделник заминавате. Правете каквото искате, само да не ви изритат от страната за наркотици, не водете проститутки в стаята си и тем подобни.

— Не желая ФБР да ми чете лекции по морал.

— Разбирам, но имам нареждане да ви инструктирам. Вече разговарях с Карл и зная, че сте професионалист. Нали така? В Сайгон с вас ще се срещне американски резидент. Той не е свързан с американските власти — обикновен бизнесмен, който прави малка услуга на Чичо Сам. Срещата ще се състои в ресторанта на покрива на „Рекс“ в събота към седем вечерта, вашата втора вечер в страната. Това е всичко, което трябва да знаете. Колкото е по-неподготвено, толкова по-неподготвено ще изглежда. Нали така?

— До тук.

— Той ще ви даде един номер. Номерът отговаря на един от индексите във вашия пътеводител. — Господин Конуей бръкна в пластмасовата чанта и постави книгата на масата. — Това е трето издание на пътеводителя за Виетнам на „Лонли Планет“, най-често използваният там, така че ако поради някаква причина тъпите митничари на летище „Тан Сон Нат“ ви го вземат или го изгубите, или пък някой ви го гепи, можете да си го купите или да го получите от сайгонската си свръзка. Пътеводителят ще ви трябва на няколко пъти. Разбрахте ли ме?

— Да.

— След малко ще ви кажа повече за номера. След като в понеделник напуснете Сайгон, имате време до събота да изглеждате и да се държите като турист. Правете каквото искате, но трябва да посетите някои места, където сте се сражавали. Служили сте известно време в района на Бон Сон, нали?

— Ако задачата не го изисква конкретно, ще прескоча този момент.

Конуей ме изгледа.

— Е, не е заповед, по-скоро настойчив съвет.

Не отговорих.

Той се наведе напред.

— За ваше сведение, аз бях там през седемдесета — Четвърта мотопехотна дивизия, Централните възвишения и Камбоджанската инвазия — и миналата година се върнах във Виетнам, за да излекувам някои рани. Тъкмо затова пратиха мен да ви инструктирам. Разбирате ли?

— Не съвсем, но продължавайте.

— През петте дни на пътуване ще видите дали ви следят. Но даже да ви наблюдават, не бързайте с изводите. Те често следят западняци без никакъв повод.

— Особено американци.

— Точно така. Добре, след пет дни стигате в Хюе. Пада се в събота, когато е навечерието на лунната нова година — Тет. Имате резервация за хотел „Сенчъри Ривърсайд“. Взимате номера, който ви е дала вашата сайгонска свръзка, намирате го в индекса на картата на града и отивате на обозначеното е номера място по обяд на другия ден, неделя, когато е празник и ще има много народ и малко полиция. Нали така?