Нелсън Демил - На север

— Искаме да проведем успоредно следствие.

— Вие си знаете. — Всъщност подозирах, че КСО работи по този проблем много по-отдавна, отколкото твърдеше Карл. Освен това подозирах, че КСО вече е ограничил броя на възможните заподозрени и вероятните жертви и че може да разполага с основен заподозрян. Обаче не искаха да информират Пол Бренър. И сега, КСО искаше да открия единствения свидетел на това престъпление. — Случаят е интересен и възбужда инстинкта ми на ловджийско куче — казах на полковник Хелман. — Но не ми се пътува за Югоизточна Азия. Сещам се за неколцина момчета, които с удоволствие ще заминат за там.

— Няма проблем. — Той смени темата. — Още ли ходиш с госпожа Сънхил?

Обожавам хората да разпитват за вече известни им неща.

— Защо не попиташ нея?

— Честно казано, вече я питах. Тя загатна, че изглежда, имате проблеми с връзката си, и тъкмо затова реших, че може да си готов за пътуване в чужбина.

— Готов съм. За Аруба. И не се бъркай в личния ми живот, ако обичаш.

— Госпожа Сънхил продължава да е на служба в КСО и като неин началник, имам право да задавам някои лични въпроси.

— Да бе. Чудех се какво ми липсва от армията.

Карл не обърна внимание на забележката ми и попита:

— Между другото, търсиш ли си цивилна работа в органите на реда?

— Може би.

— Не мога да си представя, че по цял ден се шляеш.

— Имам достатъчно занимания.

— Навярно ще мога да ти помогна да получиш държавна работа. ФБР приема много бивши служители от КСО. Тази командировка в чужбина ще изглежда отлично в заявлението ти за постъпване.

— Да не споменаваме за некролога ми.

— И там ще изглежда отлично.

Карл не се шегува често, затова се захилих, просто от учтивост. Това струва ми се, го насърчи да продължи.

— Казах ли ти, че министерството на отбраната ще те повиши със задна дата в старши подофицер и ще ти преизчисли пенсията?

— Предай им моите благодарности.

— В замяна на две-три седмици от свободното ти време.

— Винаги има уловка.

Хелман спря и запали нова цигара! Спогледахме се под една улична лампа. Той издиша облак дим.

— Можем да намерим друг, но твоето име зае първите три места от списъка. Никога не съм те молил за услуга…

— Молил си ме, разбира се.

— И съм те измъквал от някои много заплетени положения, Пол.

— В които си ме забърквал ти, Карл.

— В повечето се забъркваше сам. Бъди честен пред себе си.

— Студено е. Пие ми се. Прекалено много пушиш. — Обърнах се и закрачих.

Край на срещата. Край на Карл. Продължих да вървя, като си го представях застанал под лампата, захапал цигарата, вперил очи в гърба ми. Е, бях приключил поне с едната неприятност.

Установих, че кой знае защо, забавям крачка. Изведнъж вцепененият ми ум се изпълни с всевъзможни мисли. Една от тях бе Синтия, разбира се. „Трябва да напишеш второто действие, Пол.“ Номер ли ми играеха?

Определено трябваше да направя нещо, за да раздвижа кръвта във вените си. Но не можех да повярвам, че Синтия иска да рискувам живота си, за да съживя връзката ни. Сигурно не знаеше точно какво има предвид Карл.

Докато вървях, мислите ми се насочиха към любимата ми тема — аз. Какво щеше да е най-добре за Пол Бренър? Внезапно си представих, че заминавам за Виетнам и се връщам като герой — предишните два пъти това не се бе случило, но може би сега… После си представих, че ме връщат в ковчег.

Озовах се спрял в светлия кръг под улична лампа. Обърнах се към Карл Хелман. Спогледахме се от двете страни на мрака, всеки окъпан в ярка светлина.

— Ще имам ли свръзки във Виетнам? — извиках му аз.

— Разбира се — потвърди той. — Една в Сайгон и друга в Ханой. Освен това в Хюе може би ще има човек, който ще ти помага. Операцията е в ход. Липсва само един човек, за да я задейства.

— С колко време ще разполага този човек?

— Ще имаш туристическа виза за двайсет и един ден. Ако поискаме по-дълъг срок, ще събудим подозрение. Ако имаш късмет, ще се прибереш по-рано.

— А ако нямам, ще се прибера още по-рано.

— Мисли оптимистично. Трябва да си представяш успеха.

Всъщност си представях много хора, събрани в моя чест, всички с чаши уиски — тържество по случай посрещането ми или ирландски помен.

Нямам нищо против опасните задачи. Някога живеех заради тях. Обаче тази история беше свързана с Виетнам… хрумна ми, че съм избегнал съдбата си и сега тя ме дебне. Побиха ме тръпки.

— Ако този път не успея, ще изсекат ли името ми на Стената? — попитах Карл.