Нелсън Демил - На север

— Добре, ами ако този капитан, този предполагаем убиец, не е загинал в сражение, може вече да е умрял от естествена смърт. Минали са трийсет години.

— Аз съм жив. Ти си жив. Трябва да открием дали и той е жив.

— Добре. Ами свидетелят? Известно ли е дали той е жив?

— Не, не ни е известно. Но ако не е жив, трябва да го знаем.

— Кога за последен път свидетелят е проявил признаци на живот?

— На осми февруари хиляда деветстотин шейсет и осма. Тази дата носи писмото.

— Зная, че военната пощенска служба е бавна, ама това бие всички рекорди.

— Всъщност свидетелят не е американец. Бил е войник в северновиетнамската армия. Казва се Трая Ван Вин. Ранили го в битката за град Куанг Три и се криел сред развалините. Видял двамата американци да се карат. Капитанът извадил пистолета си и застрелял лейтенанта. В писмото, което написал до брат си, той нарича убиеца „дай-юй“, „капитан“, а жертвата — „трун-юй“, „лейтенант“.

— По онова време край Куанг Три имаше морски пехотинци. Възможно е случаят изобщо да не е в юрисдикцията на сухопътните сили.

— В писмото си Тран Ван Вин споменава, че двамата мъже са били „ки-бин“ — „пехотинци“ — отвърна Хелман. — Явно е видял нараменните им знаци от Първа въздушнопреносима пехотна дивизия, които е познавал.

— В Първа въздушнопреносима пехотна дивизия, в която служех и аз, имаше над двайсет хиляди души — отбелязах аз.

— Точно така. Но подробностите стесняват обсега на възможностите.

За миг се замислих за всичко това, после попитах:

— Писмото при вас ли е?

— Разбира се. Тъкмо затова те търсим.

— Ясно. И е било адресирано до брата на този човек. Как се озова в ръцете ви?

— По много интересен начин. Братът също е бил северновиетнамски войник, Тран Куан Ли. В средата на май същата година американският войник Виктор Орт открил писмото в дрехите на убития Тран Куан Ли и го взел като сувенир. Пратил го в Щатите и близо трийсет години то останало в куфара му, пълен с други боклуци. Наскоро Орт го пратил във вашингтонското бюро на Американските ветерани от Виетнам. Тази организация моли членовете си да връщат пленени вражески документи и вещи и да дават информация относно убити виетнамци. Сведенията се предоставят на виетнамските власти в Ханой, за да могат виетнамците да научат съдбата на своите изчезнали войници.

— Защо?

— Те вече не са ни врагове. В Сайгон има „Макдоналдс“ и „Кентъки Фрайд Чикън“. Във всеки случай ние искаме те да ни помагат да открием нашите изчезнали в сражения. Остават още около две хиляди души, за които няма никакви данни. Техните изчезнали са триста хиляди.

— Според мен всички са в Сан Диего.

— Не, всички са мъртви. Включително Тран Куан Ли, убит в долината А Шау, най-вероятно от господин Орт, макар че той ни дава много ясна информация. — Хелман продължи: — Така че този ветеран Виктор Орт пратил писмото на Американските ветерани от Виетнам. Наред с допълнителни обяснения, в които разказал как, къде и кога е открил писмото и трупа. От благодарност към хората, които пращат такива писма, АВВ уредили превода на писмото и се готвели да го пратят на господин Орт, но един член на организацията, офицер от запаса, го прочел и разбрал, че държи свидетелски разказ за убийство. Този човек се свърза с нас. Ако беше цивилен, щеше да се обърне към ФБР.

— Това е бил щастливият ви ден. А някой все пак пратил ли е превода на господин Орт?

— На господин Орт беше пратен превод на любовно писмо и благодарствен адрес.

— Ясно. Оригиналът на това писмо при вас ли е?

— Да. Освен това установихме автентичността на хартията и мастилото и го дадохме на трима различни преводачи. Резултатът е почти един и същ. Няма съмнение, че Тран Ван Вин описва на брат си Тран Куан Ли убийство. Писмото е поразително и смущаващо. — Той прибави: — Ще ти покажа копие на превода, разбира се.

— Налага ли се?

— В писмото няма много сведения, освен онези, които ти разказах, но може да те мотивира — отвърна Хелман.

— За какво?

— Да откриеш автора му. Тран Ван Вин.

— Каква е вероятността Тран Ван Вин да е жив? Карл, бе избито почти цяло поколение виетнамци!

— „Почти“ е ключовата дума.

— Да не споменавам ниската естествена продължителност на живота.

— Трябва да се опитаме да открием този свидетел — сержант Тран Ван Вин. За съжаление, във Виетнам има само около триста фамилни имена, а населението на страната е осемдесет милиона.

— Значи телефонният указател няма да ни е от голяма полза.