Нелсън Демил - На север

— Няма телефонни указатели. Но имаме късмет, че фамилията на този човек не е Нгуен. Половината виетнамски фамилии са такива. За щастие фамилното име Тран не се среща чак толкова често, а другите две имена — Ван Вин и Куан Ли — стесняват обсега на търсене още повече.

— Разполагате ли с роден град и дата на раждане?

— Не ни е известна рождената дата, но знаем приблизителната възраст, разбира се — нашата възрастова група. Пликът е бил адресиран до брата през бойната част на Тран Ван Вин и носи обратния му адрес. Тези адреси показват, че и двамата са служили в северновиетнамската армия, а не в южновиетнамския Виетконг, следователно са от Севера. Всъщност в писмото се споменава за родното им село, Там Ки, но не го открихме на нашите карти на Виетнам, нито Северен, нито Южен. Както може би си спомняш, в това няма нищо необичайно — местните често наричат селата си с едно име, докато на официалните карти е написано друго. Но работим по този въпрос. Там Ки е много важно за откриването на този човек, Тран Ван Вин.

— И ако го откриете? Какво повече ще ви каже от самото писмо?

— Може да разпознае убиеца по старите снимки от военните досиета.

— След трийсет години ли?

— Възможно е.

— Значи имате заподозрени, така ли?

— За момента не. Но проверяваме военния архив и издирваме имената на всички капитани от Първа въздушнопреносима пехотна дивизия, които на седми февруари хиляда деветстотин шейсет и осма са се намирали в района на Куанг Три. Освен това, разбира се, търсим лейтенантите от Първа въздушнопреносима, които са били убити или изчезнали в сражение по същото време и на същото място. Разполагаме само с това — два чина, капитан и лейтенант, тяхната бойна част, Първа въздушнопреносима, един град, Куанг Три, и датата седми февруари хиляда деветстотин шейсет и осма, действителната дата на убийството, описано в писмото от другия ден.

Докато с Карл се отдалечавахме от статуите, се замислих за всичко това. Виждах накъде вървят нещата, но не исках да ходя там.

— Можем да стесним обсега на търсене — продължи Хелман — и въз основа на военния архив да съставим списък на вероятните заподозрени. После ще поискаме ФБР да разпита тези бивши капитани, ако са цивилни, а ние ще разпитаме онези от тях, които все още са на служба. В същото време ще търсим единствения свидетел на убийството. На пръв поглед няма голяма надежда, Пол, но както отлично знаеш, някои престъпления са били разкривани и с още по-малко улики.

— Какво искаш от мен?

— Да заминеш за Виетнам.

— Нямам такова намерение. Вече съм бил там. Пазя си медалите, за да го докажа.

— През януари във Виетнам е доста приятно.

— На Аруба 2 2 Остров в Карибско море. — Б.пр. също. Другата седмица заминавам за там — излъгах аз.

— Когато се върнеш, може да размислиш.

— Едва ли. Виетнам си беше гаден навремето, гаден е и сега.

— Ветераните, които се връщат от там, твърдят, че преживявали истинско пречистване.

— Това е тоталитарна комунистическа държава с двеста хиляди тона невзривени мини, експлодиращи капани и неизбухнали артилерийски снаряди, които само чакат да ме вдигнат във въздуха.

— Ами значи трябва да се пазиш.

— Ти ще дойдеш ли с мен?

— Не, разбира се. Там е гадно.

Засмях се.

— При цялото ми уважение, господин полковник, можеш да си вземеш случая и да го навреш в гъза на някой друг.

— Чуй ме, Пол — не можем да пратим във Виетнам човек на действителна служба. Това е… хм, неофициално следствие. Ти ще отидеш като турист, като завръщащ се ветеран, също като хиляди други…

— Искаш да кажеш, че няма да имам официален статут или дипломатически имунитет, така ли?

— Ще ти се притечем на помощ, ако загазиш.

— За каква помощ става дума? Тайно да ми внесете отрова в килията ли?

— Не. Да пратим човек от посолството при теб, ако те арестуват. Освен това, разбира се, ще внесем официално възражение.

— Звучи много успокоително, но нещо не ми се ще да разгледам отвътре комунистически пандиз, Карл. Двама мои приятели прекараха доста години в ханойския „Хилтън“. Хич не им е харесало.

— Ако влезеш в конфликт с властите, просто ще те изхвърлят от страната.

— Може ли да им предам думите ти?

Хелман не отговори.

За миг се замислих и казах:

— Предполагам, че Американските ветерани от Виетнам са пратили оригинала на писмото в Ханой в рамките на своята хуманитарна програма да помагат на северновиетнамците да научат съдбата на своите загинали и изчезнали войници. В такъв случай Ханой ще открие роднините на Тран Куан Ли и те ще знаят дали брат му Тран Ван Вин е жив и къде се намира. Нали така? Тогава защо не използвате нормалните дипломатически канали и не оставите ханойските власти да направят онова, в което ги бива — да следят нещастните си граждани.