Майкъл Крайтън - Състояние на страх

И изскочи на плажа.

Крокодилът нападна Кенър с ужасяваща скорост. Той едва успя да зърне огромните бели челюсти да се отварят широко и водата да се разплисква бурно, преди да стреля. Челюстите се затвориха с трясък само на сантиметри от крака му. Крокодилът се изви, изпляска и атакува отново, челюстите му се затръшнаха върху един провиснал над водата клон.

„Куршумите въобще не го трогват“, помисли Кенър, обърна се и хукна надолу по потока.

Крокодилът изрева след него.

Дженифър тичаше по пясъка към най-близката палатка. Измина десетина метра, преди два куршума да се забият в левия й крак и да я повалят. Тя падна на горещия пясък, без да спира да стреля. Видя пазача пред палатката да пада.

Евънс се появи зад нея и понечи да клекне. Тя извика:

— Напред! Върви!

Евънс хукна към палатката.

Мъжете на кораба спряха крана и съответно спускането на подводницата. Чули бяха изстрелите откъм плажа. Спуснаха се вкупом към десния борд и се загледаха към сушата.

Санжонг хукна по палубата покрай левия борд. Там нямаше никого. Стигна до рубката. Вътре имаше голямо табло, натъпкано с електроника. Мъж по шорти и тениска се беше навел над него. В горната част на таблото имаше три реда светлини, маркирани с цифри.

Отброяващото табло.

За подводните детонации.

Сара и Мортън тичаха по пясъка покрай джунглата към втората палатка. Мъжът пред нея ги видя почти веднага и почна да стреля, но изглежда, беше силно изнервен, защото така и не успя да ги уцели. Клони и листа хвърчаха около тях. А те с всяка крачка се приближаваха към обсега на нейното оръжие — пистолета на Мортън. На двайсет метра тя спря и се подпря на едно дърво. Прицели се внимателно. Първият куршум пропусна целта. Вторият улучи мъжа пред палатката в дясното рамо и той изпусна пушката си на пясъка. Щом видя това, Мортън хукна към палатката. Мъжът се мъчеше да се изправи. Сара стреля пак.

А после Мортън се шмугна в палатката и Сара чу два бързи изстрела и вик.

Затича натам.

Евънс влезе в палатката и видя огромна работеща на пълни обороти машинария — цял комплекс от извити тръби и клапи, завършващи с плоска кръгла чиния, широка почти три метра, на три педи над пясъка. Генераторът беше висок повече от два метра; металът беше горещ на пипане. Шумът беше оглушителен. В палатката не се виждаше никой. Стиснал пушката — с болезнената мисъл, че е празна, — Евънс се шмугна зад машината.

И го видя.

Болдън. Типът от Антарктика. Беше се навел над някакво контролно табло, въртеше големи ръчки и току поглеждаше към един плазмен екран и редица измервателни уреди. Толкова се беше вглъбил в работата си, че в първия момент дори не забеляза Евънс.

Вълна от чист гняв заля Евънс. Ако пушката му беше заредена, вече щеше да го е застрелял. Оръжието на Болдън бе опряно на стената на палатката, та ръцете му да са свободни за контролното табло.

Евънс извика и Болдън се обърна. Евънс му даде знак да вдигне ръце.

Болдън скочи срещу него.

Мортън влезе в палатката, първият куршум му облиза ухото, а вторият се заби в рамото му. Той изкрещя от болка и падна на колене. Това му спаси живота, защото следващият куршум свирна покрай челото му и проби платнището.

Мортън лежеше на земята до ревящата машина. Стрелецът се приближи, вдигнал оръжието си. Беше на двайсетина години, брадат, смръщен, делови. Прицели се в Мортън.

А после се срина върху машината; изсъска кръв, разплискала се по нагорещения метал. Сара стоеше на прага и стреляше с пистолета — веднъж, два пъти, три пъти — и постепенно сваляше ръце, следвайки свличащото се тяло. Обърна се към Мортън.

— Забравил бях, че умееш да стреляш — каза той.

— Добре ли си? — попита тя. Той кимна. — Кажи тогава как да изключа това чудо?

Болдън го връхлетя с цялата си тежест, двамата се сринаха върху платнището на палатката и то ги отхвърли. Евънс удари с приклада на пушката Болдън по гърба, но без резултат. Опитваше се да го фрасне по главата, но ударите все попадаха в гърба му. Болдън, от своя страна, изглежда, се опитваше да избута Евънс от палатката.

Паднаха на земята. Машината ревеше над тях. И Евънс изведнъж разбра какво цели Болдън.

Опитваше се да го избута под чинията. Дори оттук, на метър от ръба й, Евънс усещаше интензивните вибрации на въздуха — беше много горещ.

Болдън го удари по главата и слънчевите му очила изхвръкнаха и се озоваха под чинията. След част от секундата стъклата им се пръснаха, а рамките се огънаха и се стопиха.