Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Дълго се плъзгаха в калта на стръмния склон, но Евънс нямаше нищо против. Следваше Мортън, който, изглежда, добре се ориентираше в джунглата. Паднаха в подножието, право в някакъв плитък поток, водата му беше бледокафява от калта. Мортън му даде знак да върви след него и затича надолу по руслото на потока. Беше много отслабнал — тялото му изглеждаше стройно и в отлична форма, лицето му бе стегнато, волево.

— Мислехме те за мъртъв — каза Евънс.

— Не говори. Върви по-бързо. Всеки момент ще ни подгонят.

Още не беше го казал, когато Евънс чу някой да се пързаля по склона зад тях. Обърна се и хукна след Мортън, хлъзгаше се по мокрите камъни, падаше, ставаше и тичаше.

Кенър се спусна по склона, двете жени го следваха по петите. Удряха се в корени и храсти, докато се плъзгаха надолу, но това все пак си оставаше най-бързият начин да се измъкнат от селото. По следите в калта Кенър разбра, че и Мортън е минал оттук. Беше сигурен и в друго — че разполагат с не повече от минута аванс, преди да бъде вдигната тревога.

Изтърколиха се с пукот през последните храсталаци и се озоваха при потока. Откъм селото горе се чуха изстрели. Бягството им вече беше открито.

Знаеше, че заливът е някъде наляво. Каза на жените да вървят надолу по потока.

— А ти? — попита Дженифър.

— Ще ви настигна след минутка.

Те тръгнаха напред, придвижваха се изненадващо бързо. Кенър вдигна пушката и зачака. Само след няколко секунди първите бунтовници заслизаха по склона. Той стреля три пъти, бързо, и трима души паднаха. Единият се изтърколи чак до потока.

Кенър чакаше.

Мъжете горе очакваха, че сега вече ще побегне. Така че той чакаше. И наистина, след две-три минути ги чу да тръгват отново. Вдигаха много шум — нали бяха уплашени хлапета. Стреля отново и чу викове. Не мислеше, че е улучил някого. Бяха просто уплашени.

Но сега вече беше сигурен, че ще тръгнат надолу по друг път. И че този път ще е по-бавен.

Обърна се и хукна.

Сара и Дженифър бързаха през водата. Чу се изстрел и куршумът изсвири покрай ухото на Сара.

— Хей — извика тя. — Ние сме!

— Опа, извинявайте — каза Мортън, когато го настигнаха.

— Накъде? — попита Дженифър.

Мортън посочи надолу по течението.

Затичаха.

Евънс по навик понечи да погледне часовника си, но едно от хлапетата му го беше взело. Мортън обаче имаше часовник.

— Колко е часът? — попита Евънс.

— Три и петнайсет.

Оставаха им по-малко от два часа.

— Колко има до залива?

— Може би още час — каза Мортън, — ако минем през джунглата. Така или иначе, трябва да го направим. Тукашните са страхотни следотърсачи. Много пъти едва не ме хванаха. Знаят, че съм тук, но засега успявам да им се измъкна.

— Откога си тук?

— От девет дни. Сякаш са девет години.

Спускаха се бързо по коритото на потока, като се привеждаха под надвисналите клони. Краката на Евънс горяха. Но това нямаше значение. По някаква причина усещаше болката като облекчение. Не му пукаше за горещината или за буболечките и пиявиците, които се впиваха в глезените му. Просто се радваше, че е жив.

— Тук ще завием — каза Мортън и свърна на бегом вдясно; изкатери се по камънаците и се шмугна в гъстата, висока до кръста папрат.

— Има ли змии тук? — попита Сара.

— О, да, много — каза Мортън. — Но не те ме притесняват.

— А какво?

— Ного пукпук.

— Тоест?

— Крокодилите.

— Супер — промърмори Евънс.

Кенър спря в средата на потока. Нещо не беше наред. Досега се виждаха ясно следите от други хора, придвижвали се тук на бегом. Кални петна по скалите, следи от мокри пръсти или от нечия обувка, размазани водорасли по камънаците. Но през последните няколко минути — нищо.

Другите се бяха отклонили от потока.

А той беше пропуснал мястото.

„Мортън се е погрижил за това“, помисли си. Сигурно бе знаел някое подходящо място, където да излязат от потока, без да оставят видима следа. Най-вероятно някое място с много папрат и блатна трева между големи камъни по брега — трева, която хлътва в меката пръст под краката и след това се изправя почти моментално.

А той беше пропуснал това място.

Обърна се и тръгна срещу течението, вървеше бавно. Знаеше, че ако трябва да намери следите им, със сигурност ще се изгуби в джунглата; а ако останеше твърде дълго в потока, бунтовниците щяха да го намерят. И да го убият.

Вече оставаше само час. Мортън клечеше сред мангровите дървета и скалите близо до средата на Резолюшън Бей. Другите се бяха скупчили около него. Водата се плискаше тихо в пясъка, на няколко крачки от тях.