Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Трябваше да настигне другите, преди да е станало късно.

Мортън чу лая и се намръщи.

— Какво има? — попита Дженифър. — Бунтовниците ни гонят с кучета ли?

— Не. Това не е куче.

— То и не прозвуча много като куче.

— Защото не е. Научили са се на този номер по тия краища на света. Лаят като куче и когато другите кучета се покажат, ги изяждат.

— Кой лае?

— Крокодилите. Това, дето го чувате, е крокодил. Някъде зад нас.

Откъм плажа внезапно се чу рев на автомобилни двигатели — три джипа се приближаваха откъм източната страна на залива. Подскачаха по пясъка.

— Това пък какво е? — попита Евънс.

— Упражняват го вече от седмица — каза Мортън. — Гледайте. По един спира пред всяка палатка. Виждате ли? Първата палатка… втората… третата. Всичките спират. Двигателите им продължават да работят. Всичките са обърнати на запад.

— Какво има на запад?

— Черен път, изкачва се по склона стотина метра и свършва.

— Там е имало нещо, така ли?

— Не. Те сами разчистиха пътя. Това беше първото, което направиха. — Мортън погледна към източния край на залива. — Обикновено по това време корабът вече се е придвижил в дълбоки води. Не знам защо се бави сега.

— Ох! — изсумтя Евънс.

— Какво има?

— Мисля, че забравяме нещо.

— Какво?

— През цялото време се тюхкаме за цунамито, което ще тръгне към калифорнийския бряг. Само че свлачището ще засмуче вода надолу, нали? Която след това ще се издигне. Това е все едно да пуснеш това камъче в ей тази локва. — Той пусна едно камъче в калната локва в краката им. — И вълната, която камъчето предизвиква… е като окръжност.

— Отива във всички посоки…

— О, не! — промълви Сара.

— О, да. Във всички посоки, включително и назад към плажа. Цунамито ще удари и тук. При това бързо. На какво разстояние от брега е Соломоновият разсед?

Мортън сви рамене.

— Не знам. Може би на три километра и нещо. Наистина не знам, Питър.

— Ако тези вълни се придвижват с осемстотин километра в час — каза Евънс, — значи нашата вълна ще стигне до плажа след…

— Двайсет и четири секунди — каза Сара.

— Да. Точно с толкова време разполагаме да се махнем оттук, след като подводното свлачище се задвижи. Двайсет и четири секунди.

Първият дизелов генератор изръмжа и се включи. После чуха втория, след него и третия. И трите работеха. Мортън си погледна часовника и каза:

— Започва се.

А после чуха и електронен вой, отначало едва доловим, но бързо набиращ сила. Изпълни въздуха.

— Това са кавитаторите — каза Мортън. — Включиха и тях.

Дженифър смъкна пушката от рамото си.

— Да се приготвим.

Санжонг се плъзна тихо от клоните на надвисналото дърво и скочи на палубата на „AV Скорпио“. Тринайсетметровият кораб сигурно газеше много плитко, защото беше пристанал съвсем до брега и огромните дървета на джунглата надвисваха над него. Не се виждаше от плажа — Санжонг беше разбрал, че е тук, чак когато чу пукота на радиостанции.

Клекна на кърмата, скрит зад крана, с който повдигаха и спускаха подводницата, и се ослуша. Струваше му се, че чува гласове от всички посоки. Прецени, че на борда сигурно има шест-седем души. Но на него му трябваха детонаторите. Предполагаше, че са в рубката, но нямаше как да е сигурен. А между неговото скривалище и рубката имаше десетина метра открита палуба.

Вдигна поглед към малката подводница, висяща над него. Беше яркосиня, дълга два метра и половина, с капак като мехур, в момента вдигнат. Спускаха я във водата и я вдигаха оттам с крана.

А кранът…

Огледа се за контролното табло. Знаеше, че трябва да е някъде наблизо, защото операторът трябваше да вижда подводницата по време на спускането й. Пропълзя, отвори кутията и огледа бутоните. Бяха шест, със стрелки в различни посоки. Като голямо дистанционно.

Натисна стрелката за надолу.

Чу се изстъргване и кранът започна да спуска подводницата към водата.

Включи се аларма.

Санжонг чу тропот на тичащи крака.

Приклекна и зачака.

На плажа се чу слабият звук на включила се аларма, едва доловим през рева на генераторите и кавитационното жужене. Евънс се огледа.

— Откъде идва това?

— Сигурно от кораба, ей там.

Мъжете на плажа също го чуха. Стояха по двойки пред палатките и сочеха. Чудеха се какво да правят.

В следващия миг откъм джунглата зад тях внезапно избухна автоматичен огън. Мъжете на плажа определено се притесниха и заобръщаха оръжията си ту насам, ту натам.

— Майната му — каза Дженифър и взе пушката на Евънс. — Това е то. По-добра възможност няма да имаме.