Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Значи така — каза той тихо. — Корабът е скрит под камуфлажно покривало в източния край на залива. Оттук не се вижда. Пускат подводницата всеки ден от една седмица. Тя е с ограничено захранване и престоят й под вода е не повече от час. Но е съвсем сигурно, че поставят някакви конусовидни експлозиви, за да предизвикат прецизна във времето детонация…

— Същите имаха и в Антарктика — каза Сара.

— Е, значи знаете. Тук намерението им е да предизвикат подводна лавина. Ако се съди по това колко време остава подводницата под вода, според мен поставят експлозивите на дълбочина от около деветдесет метра, което е и най-ефикасната дълбочина за предизвикващите цунами лавини.

— А палатките, те за какво са? — попита Евънс.

— Изглежда, не искат да поемат никакви рискове. Или не разполагат с достатъчно конични експлозиви, или не са сигурни в ефекта им, защото са монтирали в палатките нещо, наречено свръхзвукови кавитационни генератори. Големи са колкото малък камион. Дизелови, вдигат силен шум, когато ги тестват — правят го от дни. Преместиха палатките няколко пъти, с по една-две крачки, не повече, така че сигурно е от критично значение къде точно се намират. Може би фокусират лъчите или каквото там генерират тези неща. Не ми е съвсем ясно как действат. Но явно са важни за предизвикването на свлачище.

— А ние какво ще правим? — попита Сара.

— Няма начин да ги спрем — каза Мортън. — Само четирима сме… петима, ако Кенър успее да се измъкне, което май не става. А те са тринайсет. Седмина на кораба и шестима на брега. Всичките с автоматични оръжия.

— Но имаме и Санжонг — каза Евънс. — Не забравяй за него.

— Онзи непалец ли? Сигурен съм, че бунтовниците са го спипали. Преди час се чуха изстрели откъм хребета, където заловиха и вас. Аз бях само няколко метра по-ниско, точно преди да ви сгащят. Опитах се да ви дам сигнал с кашляне, но… — Той сви рамене и отново се обърна към брега. — Както и да е. Ако приемем, че трите навигационни генератора трябва да работят едновременно, за да предизвикат раздвижване в подводния склон, според мен най-добрата ни възможност е да обезвредим един от тях… или два може би. Това ще провали плановете им или поне ще отслаби ефекта.

— Не можем ли да прекъснем захранването? — попита Дженифър.

Мортън поклати глава.

— Те са на собствено захранване. Дизеловите двигатели са прикачени към основното оборудване.

— Акумулаторно запалване?

— Не. Слънчеви панели. Напълно самостоятелни са.

— Значи ни остава да обезвредим хората, които ги управляват.

— Да. А те са предупредени за присъствието ни. Както виждате, пред всяка палатка стои по един да я пази, а имат и постови някъде горе на билото. — Той посочи височината на запад. — Ние не можем да го видим, но предполагам, че той наблюдава целия залив.

— Е и? Голяма работа. Нека си наблюдава — каза Дженифър. — Ако питате мен, да видим сметката на всички в палатките и да потрошим машините. Имаме достатъчно оръжия за тази цел и… — Тя замълча. Беше дръпнала затвора на пушката си. Която се оказа празна. — Я си проверете оръжията.

Кратка пауза, докато траеше проверката, после всички заклатиха глави. Евънс имаше четири патрона. Сара — два. В пушката на Мортън нямаше нито един.

— Значи са нямали никакви муниции, по дяволите…

— А сега ние нямаме. — Дженифър си пое дъх. — Ще ни е малко по-трудно без оръжия. — Изпълзя напред и погледна към плажа, като примижа на ярката светлина. — Между палатките и джунглата има десетина метра. Открит плаж, никакво прикритие. Ако нападнем палатките, въобще няма да стигнем дотам.

— Ами ако им отвлечем някак вниманието?

— Не виждам как. Има по един пред всяка палатка и по един вътре. Всички ли са въоръжени?

Мортън кимна и каза:

— С автоматични оръжия.

— Лошо — каза тя. — Много лошо.

Кенър цапаше през потока и се оглеждаше внимателно вляво и вдясно. След стотина метра видя бледа следа от мокра длан върху един голям камък. Почти беше изсъхнала. Погледна отблизо. Тревата по края на потока още не се беше изправила съвсем.

Тук бяха излезли от потока.

Той тръгна по следите им. Мортън явно познаваше пътя — и по-конкретно следващия поток, много по-малък от първия. С известно безпокойство Кенър си помисли, че леглото на потока се спуска надолу много стръмно. Това беше лошо. Но пък беше проходим път през джунглата. Някъде напред излая куче. Лаят му беше прегракнал, все едно кучето е болно.

Кенър забърза напред, привеждайки се под клоните.