Майкъл Крайтън - Състояние на страх

После всичко стана на прах.

И изчезна, стопи се!

Евънс гледаше ужасен. А Болдън го избутваше към ръба, по-близо, по-близо…

Евънс се бореше, черпеше сили от отчаянието. Ритна рязко нагоре.

Лицето на Болдън се залепи за горещия метал и той изпищя. Бузата му пушеше почерняла. Евънс ритна пак и най-после се измъкна изпод него. Изправи се и изрита Болдън в ребрата, с всичка сила. Искаше да го убие.

„Това ти е заради Антарктида“.

При следващия ритник Болдън сграбчи крака му и Евънс падна. Но успя да изрита още веднъж, уцели Болдън в главата и от удара той се превъртя.

Под чинията.

Беше наполовина под нея, наполовина отвън. Започна да се тресе, да вибрира. Отвори уста да извика, но звук не излезе. Евънс го ритна за последно и тялото му се озова изцяло под чинията.

Докато Евънс се наведе да види какво става, под чинията вече нямаше нищо. Само тънки валма смрадлив пушек.

Дженифър разкъса със зъби блузата си и отпра една ивица, за да я използва като турникет. Не мислеше, че има разкъсана артерия, но по единия й крак имаше много кръв, много кръв имаше и по пясъка, а и леко й се виеше свят.

Трябваше да си отваря очите, защото оставаше още една палатка и ако мъжете в нея излезеха…

Обърна се и вдигна пистолета към появилия се от джунглата мъж.

Беше Джон Кенър. Тя свали пистолета.

Той хукна към нея.

Санжонг стреля в стъклото на рубката, но то дори не се напука. Бронирано стъкло! Човекът вътре вдигна сащисано поглед. Санжонг вече тичаше към вратата.

Онзи вътре посегна към контролните бутони. Санжонг стреля два пъти — с първия куршум уцели мъжа, втория насочи към таблото.

Но твърде късно. В горната част на таблото замигаха червени лампи, една след друга. Подводната детонация беше стартирана.

Автоматично се включи оглушителна аларма. Мъжете на другия борд крещяха, в очите им се четеше ужас — и с основание, помисли си Санжонг.

Цунамито тръгваше.

Оставаха секунди, преди да ги удари.

Вой изпълваше въздуха.

Евънс изскочи от палатката. Право пред себе си видя Кенър да вдига Дженифър на ръце. Викаше нещо, но Евънс не можеше да го чуе. Дженифър бе цялата в кръв. Евънс хукна към джипа, скочи вътре и го подкара към Кенър.

Кенър натика Дженифър отзад. Видяха Сара да качва Мортън в другия джип. Кенър упорито викаше нещо, но Евънс не успяваше да го разбере.

После схвана какво му казва.

— Санжонг! Къде е Санжонг?

Евънс поклати глава.

— Мортън каза, че е мъртъв! Бунтовниците!

— Сигурен ли си?

— Не!

Кенър погледна назад към плажа.

— Карай!

Сара беше в колата и се опитваше едновременно да крепи Мортън и да шофира. Но все пак се налагаше да го пуска, за да смени скоростите, и той веднага падаше на рамото й. Дишаше тежко и с хрипове. Сигурно белият му дроб беше пробит. Едновременно с всичко друго Сара се опитваше и да брои наум. Според нея бяха минали десет секунди от взрива.

Което означаваше, че имат петнайсет секунди да стигнат до билото.

Санжонг скочи на брега и трескаво се закатери нагоре. Мъжете на кораба го видяха и също почнаха да скачат от палубата.

Според Санжонг имаха половин минута, преди да удари първата вълна. Тя щеше да е най-малката, но пак щеше да е поне пет метра висока. Което означаваше, че той трябва да изкатери най-малко десет метра по разкаляния склон за следващите трийсет секунди.

Знаеше, че няма начин да успее.

Не можеше да го направи.

И въпреки това се катереше.

Сара караше по калния път, джипът се плъзгаше опасно настрани. Мортън мълчеше, лицето му беше придобило грозен синкавосив оттенък.

— Дръж се, Джордж! — изкрещя тя. — Дръж се! Само още малко!

Джипът поднесе и Сара изпищя. Мина на по-ниска скорост, овладя волана и продължи нагоре. В огледалото за задно виждане зърна Евънс.

Броеше наум:

„Осемнайсет.

Деветнайсет.

Двайсет…“

Двамата мъже от третата палатка скочиха в последния джип и подкараха след Евънс, като стреляха в движение. Кенър отговори на стрелбата. Куршумите напукаха стъклото пред лицето на Евънс и той намали.

— Карай! — изкрещя Кенър. — Натисни педала!

Евънс не виждаше почти нищо. Където не беше напукано, предното стъкло беше покрито с кал. Той въртеше трескаво глава, за да вижда поне част от пътя напред.

— Карай! — крещеше Кенър.

Около тях свиреха куршуми.

Кенър стреляше по гумите на джипа зад тях. Уцели ги и джипът се килна на една страна. Двамата мъже паднаха в калта. Изправиха се. Бяха само на пет-шест метра над плажа.