Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Какво е това? — попита Сара.

— Кое?

— Някой вика.

Погледнаха към отсрещната страна на залива. Някой им махаше.

— Това е Санжонг — каза Кенър. — Кучият му син! — Ухили се широко. — Надявам се, че ще му стигне умът да не мърда оттам. Ще му трябват два часа да мине през боклуците долу. Хайде да видим дали хеликоптерът ни още си е на мястото, или някоя вълна го е отнесла. После ще вземем и Санжонг.

Осем хиляди мили на изток, посред нощ в Голдън, Колорадо, компютрите на Националния център за земетръсна информация регистрираха нетипично сеизмично отклонение с местоположение малко на север от Соломоновите острови, със сила от 6,3 по Рихтер. Силно земетресение, но не необичайно силно. Заради особените характеристики на отклонението компютърът го категоризира под „аномалия“, обичайната категория за сеизмичните явления в онази част на света, където три тектонични плочи се срещаха в особен модел на припокриване.

Компютрите на НЦЗИ прецениха, че на земетресението му липсва сравнително бавното движение, свързано с пораждането на цунами, и следователно не го категоризираха като „генериращо цунами“. По отношение на южната част на Тихия океан обаче тази категория беше в процес на преосмисляне след опустошителното земетресение в Нова Гвинея от 1998-а — най-опустошителното цунами на двадесети век, — което също не бе имало класически бавен цунами-профил. По тази причина, като предпазна мярка, компютрите препратиха информацията за земетресението към сензорите на СОПМ, Средноокеанската предавателна мрежа, с център Хило, Хавай.

Шест часа по-късно сензорните средноокеански шамандури изпратиха данни за двайсет и два сантиметрово покачване на океанското ниво, подсказващо поредица от вълни цунами. Заради голямата дълбочина на океана в средната му част при цунами равнището на водата се покачваше само с няколко десетки сантиметра. Въпросната вечер корабите в района не усетиха нищо, когато големият вълнови фронт премина под тях. Шамандурите обаче го засякоха и подадоха сигнал за тревога.

Посред нощ на Хаваите компютрите запищяха и екраните светнаха. Мрежовият отговорник Джоуи Охири тъкмо беше задрямал. Стана, наля си кафе и прегледа данните. Определено ставаше въпрос за цунами, но то, изглежда, губеше силата си при прехода през океана. Разбира се, Хаваите бяха на пътя му, само че тази вълна щеше да удари южния бряг на островите, което се случваше сравнително рядко. Охири направи бърза калкулация за силата на вълната и резултатите не го впечатлиха, така че изпрати рутинно уведомление на отрядите за гражданска отбрана по всички населени острови. Уведомлението започваше така: „Информационен бюлетин…“ и завършваше по обичайния начин — че тревогата се основава на предварителна информация. Охири знаеше, че никой няма да обърне особено внимание на бюлетина. Уведоми също центровете за ранно предупреждение на Западния бряг и в Аляска, защото поредицата вълни щеше да удари техните крайбрежия някъде в ранния предобед на следващия ден.

Пет часа по-късно сензорните шамандури покрай калифорнийския бряг и Аляска засякоха преминаването на поредицата вълни, вече допълнително отслабени. Компютрите изчислиха скоростта и силата на вълните и препоръчаха да не бъдат предприемани специални мерки. Съобщението стигна до местните станции като информационен бюлетин за цунами, а не като тревога:

„НА ОСНОВАНИЕ МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО И СИЛАТА СИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО НЕ Е БИЛО ДОСТАТЪЧНО ДА ПОРОДИ ЦУНАМИ, ЗАСТРАШАВАЩО КАЛИФОРНИЯ, ОРЕГОН, ВАШИНГТОН, БРИТАНСКА КОЛУМБИЯ ИЛИ АЛЯСКА. В НЯКОИ РАЙОНИ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПРОМЕНИ В МОРСКОТО РАВНИЩЕ“.

Кенър, който следеше съобщенията на компютъра си, поклати глава, когато го прочете.

— Ник Дрейк го чака голямо разочарование.

Според хипотезата на Кенър кавитационните генератори бяха необходими, за да се подсили ефектът на подводните детонации и да се създаде сравнително по-продължително свлачище, което на свой ред да породи едно наистина мощно цунами, способно да пресече океана, без да изгуби твърде много от силата си. И което беше предотвратено.

След деветдесет минути силно отслабената поредица вълни удари плажовете на Калифорния. Състоеше се от пет вълни със средна височина от два метра, които за кратко въодушевиха сърфистите, но останаха незабелязани от всички останали.

Със закъснение Кенър беше уведомен, че от ФБР се опитвали да се свържат с него през последните дванайсет часа. Оказа се, че В. Алън Уили напуснал къщата си на плажа в два през нощта местно време. Тоест по-малко от час след събитията в залива Резолюшън и повече от десет часа преди съобщението за цунами.