Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— О, не. Не, не. Хората са добри, услужливи…

— Глупости, Тед.

— Има гени на алтруизма.

— Ще ти се, Тед.

— Всяка жестокост е породена от слабост.

— На някои хора им харесва да са жестоки, Тед.

— Остави го на мира — намеси се Евънс.

— Защо? Хайде, Тед. Няма ли да ми отговориш?

— О, майната ти — избухна Тед. — Тези недорасли боклуци тук може и да ни убият всичките, но искам да знаеш едно, ако ще това да е и последното нещо, което ще кажа в живота си — че си един стопроцентов и неспасяем задник, Кенър. Ти изкарваш на повърхността най-лошото у всекиго. Ти си песимист, обструкционист, ти си срещу прогреса по принцип, срещу всичко, което е добро и благородно. Ти си една крайно дясна свиня във… във… в каквото там си облечен. Каквито и да са ти дрехите. Къде ти е пистолетът?

— Изпуснах го.

— Къде?

— Още докато бяхме в джунглата.

— Мислиш ли, че Санжонг го е намерил?

— Надявам се.

— Той ще дойде ли да ни спаси?

Кенър поклати глава.

— Ще свърши работата, която дойдохме да свършим.

— Тоест ще отиде в залива?

— Да.

— Значи никой няма да дойде да ни спаси?

— Да, Тед. Никой няма да дойде.

— Прецакани сме — каза Брадли. — Прецакани и преебани. Не мога да повярвам. — И се разплака.

Две момчета донесоха дебели конопени въжета. Вързаха ги стегнато за китките на Брадли, после и едно за друго. След това си излязоха.

Барабаните забиха по-силно.

Вън, в средата на селото, хората подхванаха ритмичен напев.

— Виждаш ли от мястото си вратата? — попита Дженифър.

— Да.

— Дръж я под око. Кажи ми, ако някой наближи.

— Добре — каза Сара.

Погледна назад и видя, че Дженифър е извила гръб и е стиснала кола между ръцете си. Краката си беше сгънала в коленете, така че петите й опираха в дървото, и започна да се катери по кола с невероятна бързина, като акробат. Стигна до върха, измъкна заключените си с белезниците ръце и леко скочи на пода.

— Има ли някой?

— Не… Къде си се научила на това?

— Наблюдавай вратата.

Дженифър седна отново до кола, все едно още беше прикована към него.

— Още ли няма никой?

— Няма.

— Някое от онези хлапета трябва да се появи — каза Дженифър. — Скоро.

Навън Самбука произнасяше реч — крещеше кратки фрази, на които тълпата отговаряше с викове. Водачът им ги подгряваше, насъскваше ги.

Брадли се беше свил в ембрионална поза и плачеше тихо.

Влязоха двама мъже, много по-възрастни от момчетата. Развързаха го. Изправиха го. Хванаха въжетата и го поведоха навън.

След миг тълпата изрева.

— Хей, сладурче — каза Дженифър, когато едно момче подаде глава през вратата, и му се ухили. — Харесва ли ти това, което виждаш, сладък? — И размърда многозначително задник.

Отначало момчето я изгледа подозрително, но после влезе. Беше по-голямо от другите, може би на четиринайсет или петнайсет, и по-едро. Носеше пушка и нож, затъкнат в колана.

— Искаш ли да се позабавляваме малко? Ще ме пуснеш ли? — каза Дженифър и се усмихна, после нацупи устнички. — Разбираш ли ме? Ръцете ме болят, бебчо. Искаш ли да се позабавляваме?

Той се изсмя гърлено. Приближи се и й разтвори краката, после клекна пред нея.

— О, първо ме пусни, моля те…

— Не мери — каза той, като се смееше и клатеше глава. Знаеше, че може да я обладае, както е прикована към кола. Коленичил беше между краката й и се опитваше да си смъкне гащите, но с пушката в ръка му беше трудно, затова я остави настрана.

Случилото се след това стана много бързо. Дженифър изви гръб и изрита нагоре, удари хлапето под брадичката и главата му отхвръкна назад. Тя продължи, без да спира, сви се на топка, прокара ръце под дупето и после през краката си, така че ръцете й да са пред, а не зад нея, и когато хлапето се надигна, го удари с две ръце отстрани по главата. Той се срина на колене. Тя се хвърли отгоре му, събори го и заби главата му в пода. После измъкна ножа от колана му и му преряза гърлото.

Възседна го, докато тялото се гърчеше конвулсивно, а кръвта бликаше от гърлото и попиваше в пръстения под. На Сара й се стори, че това продължава вечно. Когато момчето най-сетне спря да се мята, Дженифър стана и пребърка джобовете му.

Сара гледаше зяпнала.

— По дяволите — промърмори Дженифър. — Мамка му!

— Какво?

— Ключът не е у него!

Обърна трупа по корем, като ръмжеше от усилието. Кръв полепна по ръцете й до лактите от раната на гърлото. Тя не й обърна внимание.