Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Отдъхна си. Наближаваха средата и изглежда, не беше чак толкова дълбоко. Не повече от шейсет-седемдесет сантиметра. Щяха да се справят.

— Питър… — Сара посочи напред.

Голям осемнайсетколесен камион идваше по шосето срещу тях. Караше на дълги. И изобщо не забавяше.

— Този е пълен идиот!

Като пълзеше бавно през водата, Евънс зави леко надясно, за да направи повече място за камиона.

Камионът мина в неговото платно.

Без изобщо да намали.

Евънс видя логото над кабината.

С червени букви пишеше: А&Р.

— Питър, направи нещо!

— Какво например?

— Направи нещо!

Тонове ревяща стомана се носеха право към тях. Той погледна в страничното огледало. Синият пикап скъсяваше дистанцията.

Бяха го сгащили отпред и отзад.

Искаха да го изкарат от пътя.

Камионът беше навлязъл в малкото езеро и ревеше напред. Водата се плискаше високо от двете му страни.

— Питър!!!

Нямаше избор.

Завъртя волана, излезе от пътя и бързият поток ги повлече.

Джипът заби нос, водата заля капака чак до предното стъкло и за миг двамата си помислиха, че ще потънат. После бронята изстърга в камъните по дъното, гумите зацепиха и колата се изправи.

За един момент Питър си помисли, че ще може да придвижи джипа по речното легло — водата не беше чак толкова дълбока, — но след това двигателят угасна, задницата се повдигна и се завъртя.

И те се понесоха безпомощно по реката.

Евънс завъртя ключа, за да запали, но без успех. Джипът се носеше бавно, люлееше се и току се удряше в камъните.

Питър погледна назад. Шосето беше останало изненадващо далеч. Сега, когато двигателят не работеше, стъклата се замъгляваха бързо и трябваше непрекъснато да ги бърше, за да вижда.

Сара мълчеше и стискаше седалката.

Колата спря в една по-голяма скала.

— Дали да не слезем?

— По-добре не, струва ми се — каза Питър. Усещаше как джипът потръпва в бързата вода.

— Аз пък мисля, че трябва.

Джипът отново се плъзна напред. Евънс пак пробва да запали, но без успех. И тогава той загря какво става и каза:

— Сара, отвори си прозореца.

— Какво?

— Отвори си прозореца.

— О! — Тя натисна копчето. — Не работи.

Евънс опита прозореца от своята страна. И той не работеше. Електрическата система беше отишла по дяволите.

За всеки случай пробва и задните прозорци. Левият се спусна плавно.

— Успяхме.

Сара не каза нищо. Гледаше напред. Потокът се движеше по-бързо, колата — също.

А после джипът се разтресе рязко и движението му се промени. Пое бързо напред, като се въртеше в бавни кръгове. Гумите вече не опираха в дъното.

— Какво стана? — Двамата трескаво започнаха да бършат предното стъкло.

— О, Господи — възкликна Сара.

Бяха в средата на бурна река. Калнокафява и бърза, водата вреше на вълни. Край тях се носеха клони. Джипът се движеше все по-бързо и по-бързо.

Подът пропускаше. Краката им бяха мокри. Евънс знаеше какво означава това.

Че потъват.

— Мисля, че трябва да излезем, Питър.

— Не. — Не можеше да откъсне поглед от вълните вряща вода. Пълно беше с бързеи, големи скали, водовъртежи. Ако имаха каски и специални екипи, може би щяха да имат шанс. Но без каски бяха обречени.

Колата се килна надясно, после се изправи. Но Питър имаше чувството, че рано или късно ще се обърне на една страна и ще потъне. И че ще потъне бързо.

Погледна през прозореца и каза:

— Това не ти ли изглежда познато? Коя е тази река?

— На кой му пука? — извика Сара.

А после Евънс каза:

— Виж!

Рейнджър Родригес видя спортния джип, който подскачаше и се въртеше, понесен от течението, и моментално включи сирената на колата си, грабна рупора и се обърна към хората в парка.

— Моля, опразнете района! Идва порой, повтарям — порой . Всички да се изтеглят към високите места, веднага!

И отново наду сирената.

— Оставете всичко. Тръгвайте, веднага!

Погледна пак към джипа, но той почти се беше изгубил от поглед, понесен от реката към надлеза Маккинли. А точно зад надлеза беше скалната стена и трийсетметровата пропаст.

Джипът и хората в него нямаше да оцелеят.

И никой не можеше да направи нищо.

Евънс не беше в състояние да мисли, да разсъждава — едва успяваше да остане в съзнание. Джипът се въртеше в бурната вода. Потъваше бавно, ледената вода им беше стигнала до коленете и допълнително нарушаваше равновесието на колата — движенията бяха станали почти непредсказуеми.

При едно по-рязко завъртане двамата си удариха главите и Сара изохка, но иначе си мълчеше. После пък Евънс си удари силно главата в рамката на вратата.