Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Кенър подкара право към камиона.

Санжонг чу рева на мощен двигател, като на камион. Джипът му препречваше погледа. Камионът беше зад джипа. Чу как включват на скорост, на задна скорост.

Скочи и хукна. Покрай него свирна куршум. Той отново се хвърли по корем.

Бяха оставили някого в хижата.

Запълзя към камиона. В тревата край него се забиваха куршуми. Бяха открили позицията му. Това означаваше…

Той избърса водата от очите си и погледна през окуляра на пушката.

Онзи беше на покрива на хижата. Почти не се виждаше, освен когато се надигнеше, за да стреля.

Санжонг стреля малко под линията на билото. Знаеше, че куршумът ще мине през дървото. Не видя стрелеца. Пушката му обаче се плъзна надолу по наклонения покрив.

Санжонг хукна към камиона — но той вече бе потеглил. Само червените стопове просветваха в дъжда.

Кенър лежеше на земята. Виждаше мъжа — неясен силует под шасито на камиона.

— Не стреляй, не стреляй! — викна онзи.

— Излез бавно — извика Кенър. — И да ти виждам ръцете.

— Само не стреляй…

— Излез. Много бавно и…

Внезапен откос. Мократа трева край него изригна.

Кенър заби лице във влажната пръст и зачака.

— По-бързо! — каза Сара и хвърли поглед през рамо.

Джипът подскачаше в калта, фаровете шареха диво.

— Май няма да мога… — отвърна Евънс.

— Настигат ни! — каза тя. — Дай по-бързо!

Почти бяха излезли от гората. Евънс виждаше шосето само на трийсетина метра пред тях. Спомни си, че първият участък на черния път не е толкова изровен, и натисна газта.

Излезе на шосето и подкара на юг.

— Какво правиш? — извика Сара. — Трябва да отидем при ракетите.

— Вече е късно. Връщаме се в парка.

— Обещахме на Кенър, че…

— Късно е — каза той. — Виж бурята. Вече е в разгара си. Трябва да отидем да помогнем на хората в парка.

Включи чистачките на бързи обороти и натисна газта.

Синият пикап излезе на шосето и ги последва.

Рейнджър Мигел Родригес наблюдаваше водопада. Само преди час той приличаше на бистра мъглица, сипеща се от ръба на скалата. Сега кафенееше и беше по-обилен. Реката също започваше да се пълни. Течението беше станало по-бързо, цветът — калнокафяв.

Но в парка все още не валеше. Във въздуха определено се усещаше влага, а и беше заросило по едно време, но дъждецът спря бързо. Част от семействата бяха зарязали барбекютата си и прибираха багажа в колите, но повечето не обръщаха внимание на идващата буря. Директорът на училището обикаляше хората и им казваше, че времето ще се оправи, насърчаваше ги да останат.

Родригес беше неспокоен. Подръпна яката на униформата си — беше овлажняла и жулеше неприятно врата му. Крачеше нервно пред отворената врата на колата. Чу по полицейското радио да предупреждават за поройни дъждове в окръг Клейтън, където се намираше и парк Маккинли. Не му се искаше да чака повече, но въпреки това се колебаеше.

Не разбираше защо Кенър не се обажда. Паркът се намираше в каньон и бяха налице всички признаци за потенциален порой. Родригес имаше достатъчно опит и знаеше, че е крайно време да изведе хората от парка.

Защо не се обаждаше Кенър?

Потропа с пръсти по вратата на колата.

Реши да изчака още пет минути.

Пет минути. Не повече.

Най-много го притесняваше водопадът. Кафеникавият му цвят беше прогонил хората и повечето се бяха преместили встрани. Но неколцина тинейджъри още се плискаха във вира отдолу. Родригес знаеше, че всеки миг водата ще повлече камъни през ръба. Дори малък камък можеше да убие човек при такава височина.

Тъкмо си мислеше, че трябва да изкара младежите от района на водопада, когато забеляза нещо странно. Високо върху скалата, където водата се спускаше през ръба, имаше ван с антена. Приличаше на онези, подвижните телевизионни станции. Нямаше надпис отстрани, само някакво лого. Беше далеч и не можеше да го различи ясно. Видя човек с камера да излиза от вана и да заема позиция до водопада — приклекна с камерата на рамо, насочена надолу, към парка. Жена с пола и блуза застана до него и започна да сочи ту насам, ту натам. Явно му казваше къде да снима, защото той въртеше камерата в указаните посоки.

Определено беше репортерски екип.

Той си помисли: репортерски екип заради някакъв си училищен пикник?

Примижа, за да види по-добре логото на вана. Беше в жълто и синьо, нещо като пресичащи се кръгове. Не приличаше на никоя от местните телевизии. Имаше обаче нещо определено зловещо в този екип, появил се тук заедно с началото на бурята. Реши, че ще е добре да отиде да си поприказва с тия хора.