Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Отпред се появи надлез — шосе, поддържано от дебели бетонни колони. Всяка колона беше събрала понесени от течението отломки — сега пилоните стърчаха сред плетеници от клони, дънери, стари дъски и всякакви боклуци, така че почти нямаше място да се мине между тях.

— Сара! — извика той. — Разкопчай си колана. — Неговият колан вече беше под нивото на ледената вода и той бръкна и го откопча. Колата се носеше напред.

— Ей сега — каза тя. — Какво ще правим?

— Ще излезем.

Колата се носеше стремително напред, после се удари в плетеницата от клони. Течението я разклати, но не успя да я откъсне. Удари ги някакъв стар хладилник („Хладилник?“, помисли си замаяно Евънс). Колоната стърчеше над тях. Нивото на водата беше толкова високо, че надлезът беше само на три метра над джипа.

— По-бързо, Сара.

— Коланът ми е заял. Не мога.

Той се наведе да й помогне, заопипва под водата. Беше толкова мътна, че не виждаше какво прави.

Усети, че колата се раздвижва.

Водата пак щеше да ги понесе.

Санжонг караше бясно. Видя Питър и Сара в джипа — носеха се по течението към моста. Видя как се удариха в пилона и как преплетените клони ги уловиха в слабата си мрежа.

По моста гъмжеше от коли, изтеглящи се от парка, пътниците бяха изпаднали в паника, един през друг звучаха клаксони, цареше пълен хаос. Санжонг прекоси моста, изскочи от джипа и хукна назад.

Евънс отчаяно се мъчеше да прогони паниката. Джипът се въртеше в бурната вода, а хладилникът се удряше в тях, отново и отново. Клони се вмъкваха през счупените прозорци, върховете им мърдаха като пръсти. Коланът на Сара не помръдваше — закопчалката му беше заяла. Пръстите на Евънс бяха станали безчувствени от студа. Знаеше, че колата няма да остане още дълго тук. Усещаше как течението я дърпа, влачи я странично.

— Не мога да го откопчая, Сара…

Водата се беше покачила, вече стигаше почти до гърдите им.

— Какво да правим? — попита тя. В очите й се четеше паника.

За миг той не знаеше какво да й отговори, а после си помисли, че е пълен идиот, и се протегна през нея, буквално легна отгоре й, потопи глава под водата и заопипва от нейната страна. Издърпа метър дължина от колана и извади глава; едва си поемаше дъх.

— Мини под него! — изкрещя той. — Мушни се отдолу!

Тя го разбра веднага, сложи ръце на рамото му, натисна го и се измъкна под колана. Той отново потъна под водата, но поне я усещаше как се измъква. Тя се премести на задната седалка, като го изрита в главата на минаване.

Той изскочи над водата и жадно загълта въздух. После изкрещя:

— Измъквай се!

Колата започваше да се движи. Клоните скърцаха. Хладилникът дрънчеше.

Добрата физическа форма на Сара си каза думата. Тя се измъкна през задния прозорец и се хвана за колата.

— Хвани се за клоните! Измъкни се нагоре! — Беше го страх течението да не я отвлече, както се бе хванала за колата. Самият той се прехвърли с мъка на задната седалка и оттам се промуши през прозореца. Колата вече се откъсваше от плетеницата: само потрепваше отначало, после определено помръдна и се понесе около купчината отломки, а той беше само наполовина излязъл през прозореца.

— Питър! — извика Сара.

Той се оттласна със сетни сили, нещо го одра по лицето, но ръцете му се вкопчиха в някакви дебели клони и той успя да се измъкне от колата миг преди течението да я откъсне и да я повлече под моста.

Видя Сара да се катери по купчината отломки, да се протяга към бетонните перила на шосето горе. Закатери се след нея, разтреперан от студ и страх. След секунди усети нечии силни ръце да го хващат и да го издърпват. Вдигна глава и видя Санжонг да му се хили широко.

— Приятелю. Късметлия си ти.

Евънс се прехвърли през парапета и се просна на земята, задъхан, изтощен.

Някъде отдалеч се чу полицейска сирена, после усилени от рупор указания. Едва сега Питър си даде сметка за задръстилите моста коли, за клаксоните и паниката.

— Хайде, ставай — каза Сара и му помогна да се изправи. — Ще те прегазят, ако останеш тук.

Рейнджър Родригес помагаше на хората да се натоварят в колите си. На паркинга цареше пълен хаос, а мостът беше задръстен. Дъждът се усилваше.

Родригес хвърли разтревожен поглед към водопада — станал беше още по-тъмнокафяв и по-силен. Телевизионният екип се беше махнал. Странно. Би трябвало да останат да снимат спешното изтегляне от парка.

Клаксони звучаха откъм моста, движението беше спряло. Някакви хора бяха излезли от колите си и гледаха през парапета от другата страна. Което можеше да означава само едно — че джипът е паднал в пропастта.