Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Отдавна беше хвърлил радиостанцията и светкавиците бяха оставили колата му на мира. Но пък продължаваха другаде — чу се грохотът на поредната, далечен. Провери координатите на GPS-а — намираше се само на няколкостотин метра от паяжината, която трябваше да обезвреди.

Огледа пътя напред за отбивката. И видя първата група ракети да полита към небето — като черни птици, гмуркащи се в тъмните, врящи облаци.

И след миг грозд от светкавици се срина надолу по кабелите.

Петнайсет километра на север Кенър видя ракетите да се изстрелват от третата паяжина. Прецени, че са петдесетина, което означаваше, че има още сто в изходна позиция, на земята.

Стигна до страничния път, зави надясно и веднага излезе на открито. В единия край на поляната беше спрял голям осемнайсетколесен камион. До кабината му стояха двама мъже в Жълти непромокаеми комбинезони. Единият държеше дистанционно устройство.

Кенър не се поколеба. Завъртя волана на джипа и го насочи право към мъжете. Те застинаха и чак в последния момент се хвърлиха настрани. Джипът остърга кабината и пое към паяжината.

В страничното огледало Кенър видя мъжете да се изправят. Караше през кабелите, опитваше се да смачка установките с дебелите гуми. Чуваше ги как изскърцват една след друга. Надяваше се, че това ще е достатъчно да предотврати следващото изстрелване, но грешеше.

Точно пред него следващите петдесет ракети изплюха пламък и се стрелнаха към небето.

Санжонг беше стигнал до другата поляна. Вдясно имаше дървена хижа и голям камион, паркиран до нея. Прозорците на хижата светеха и вътре се виждаха движещи се силуети. От предната врата излизаха кабели и изчезваха в тревата.

Той подкара право към хижата и включи пътния компютър на джипа.

Един мъж с автомат излезе от хижата. От дулото изригна пламък и предното стъкло на джипа се пръсна. Санжонг отвори вратата и изскочи навън — държеше пушката далеч от тялото си, — падна и се претърколи в тревата.

Джипът се блъсна в хижата. Вдигна се пушек, чуха се крясъци. Санжонг беше само на двайсетина метра оттам. Зачака. След миг мъжът с автомата се показа иззад джипа. Викаше възбудено.

Санжонг стреля и мъжът падна.

Санжонг чакаше. Втори мъж излезе и закрещя нещо. Видя падналия, отскочи и приклекна зад предната броня на джипа. Наведе се напред и извика на другаря си.

Санжонг стреля и по него. Мъжът изчезна, но Санжонг не беше сигурен дали го е улучил.

Вече трябваше да смени позицията си. Дъждът беше свел тревата и тя не можеше да му осигури достатъчно прикритие. Претърколи се бързо и запълзя предпазливо напред; опитваше се да види какво става в хижата. Само че колата беше смазала предната врата и светлината вътре беше угаснала. Сигурен беше, че в хижата има още хора, но в момента не виждаше никого. Виковете бяха спрели. Чуваше се само грохотът на гръмотевиците и плисъкът на дъжда.

Напрегна слух. Чу пращене на радиостанция. И гласове.

Да, в хижата имаше още хора.

Зачака в тревата.

Дъждът се стичаше в очите на Евънс и му пречеше да смени колелото на джипа. Най-после свърши, избърса очите си, после затегна болтовете още веднъж. Просто за по-сигурно.

Сара го чакаше на дясната седалка. Беше успял някак да я довлече до джипа. Още беше замаяна, така че Евънс се изненада, като я чу да му вика нещо през дъжда.

Вдигна глава.

И видя фарове в другия край на поляната.

Примижа.

Синият пикап.

— Питър!

Той хвърли ключа и скочи зад волана. Сара вече беше запалила двигателя. Синият пикап се приближаваше бързо.

— Тръгвай — викна Сара.

Евънс настъпи газта, зави и подкара през гората — обратно по пътя, по който бяха дошли. Дъждът беше угасил пожара в ковачницата. От нея беше останала димяща развалина, забулена от облаци пара.

Синият пикап мина покрай ковачницата, без да намали. И пое по пътя след тях.

Кенър обърна и подкара към големия камион. Мъжете още стояха там, единият още държеше дистанционното. Другият беше извадил пистолет и започна да стреля. Кенър натисна педала за газта и полетя право към тях. Удари онзи с пистолета. Тялото му изхвърча във въздуха и прелетя над джипа. Другият се измъкна някак. Кенър завъртя волана.

Мъжът, когото беше блъснал, се изправяше със залитане. Другият не се виждаше никъде. Залитащият вдигна пистолета си миг преди Кенър да го блъсне пак. Той падна и джипът мина отгоре му. Кенър се огледа за другия — онзи с дистанционното управление.

Нямаше го.

Завъртя волана. Можеше да е само на едно място.