Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Кенър и другите бяха паркирали встрани и гледаха.

— Когато реката излезе от бреговете си — каза Кенър, — ще потопи целия парк и всичко живо в него.

— Паркът е доста голям — каза Евънс. — Наистина ли ще го залее целия?

— Не е нужно много. Водата ще е мътна и бърза. Петнайсет сантиметра бърза вода са достатъчни да съборят човек. А понеже е хлъзгаво, падналият няма да може да се изправи и водата ще го повлече. Във водата има камъни и клони; калта заслепява пострадалите, те се удрят в разни неща, губят съзнание. Повечето удавяния се случват в много плитка вода, когато й се съпротивляваш.

— Но петнайсет сантиметра…

— Калната вода има скрита сила — каза Кенър. — Петнайсет сантиметра кал отнасят кола без усилие. Губи сцепление с пътя и калта я отнася. Случва се често.

На Евънс му беше трудно да повярва, но Кенър заразказва за някакво известно наводнение в Колорадо — Големия Томпсън, — при което сто и четиридесет души загинали само за няколко минути.

— Коли, смачкани като кутийки от бира — каза той. — Калта отнасяла дрехите от телата на хората. Не е шега работа.

— Да, но тук? — каза Евънс и посочи към парка. — Ако водата започне да се покачва, ще има достатъчно време хората да се изтеглят…

— Не и при порой. Ще се усетят твърде късно. Точно затова ние ще се погрижим да няма порой.

Той си погледна часовника, вдигна глава към потъмняващото небе, после тръгна назад към колите. Бяха с три спортни джипа, паркирани в редица. Кенър щеше да кара единия; Санжонг — другия; Питър и Сара щяха да са в третия.

Кенър отвори задната врата на своя джип и каза на Питър:

— Имаш ли пистолет?

— Не.

— Искаш ли да ти дам?

— Мислиш, че ще ми потрябва?

— Възможно е. Кога за последен път си ходил на стрелбище?

— Ами, доста отдавна. — Всъщност никога не беше стрелял с пистолет. И до този момент се гордееше с това. Поклати глава. — Не си падам по пушкалата.

Кенър извади един револвер и провери барабана. Санжонг беше при своята кола и проверяваше някаква зла на вид пушка с матовочерен приклад и телескопичен мерник. Правеше го бързо, опитно. Войник. Евънс се притесни — какво бе това, Дивият запад ли?

— Не ни мисли — каза Сара на Кенър. — Аз имам пистолет.

— Можеш ли да си служиш с него?

— Да.

— Какъв?

— Деветмилиметрова берета.

Кенър поклати глава.

— Ще можеш ли да се оправиш с трийсет и осми калибър?

— Да.

Той й даде револвер в кобур и Сара ловко го закачи на колана на дънките си. Изглежда, знаеше какво прави.

— Наистина ли мислиш, че ще стреляме по някого? — попита Евънс.

— Само ако се наложи — каза Кенър. — За самозащита.

— Мислиш, че онези ще са въоръжени?

— Възможно е. Даже вероятно.

— Господи!

— Голяма работа — каза Сара. — Лично аз ще се радвам да застрелям някое от онези копелета. — Гласът й беше гневен.

— Добре тогава — каза Кенър. — Това кажи-речи е всичко. Яхвайте джиповете.

„Яхвайте — помисли Евънс. — Господи, това наистина е Дивият запад“.

Кенър подкара към другия край на парка и размени няколко думи с един рейнджър, представител на щатското шерифство, чиято кола в черно и бяло беше паркирана в дъното на поляната — предварително беше установил радиоконтакт с него. Всъщност всички щяха да поддържат връзка по радиото, защото планът им изискваше висока степен на координация. Предвидено бе да ударят по трите паяжини едновременно.

Според обяснението на Кенър целта на ракетите била да „увеличат заряда“ на бурята. Тази идея датирала от последните десетина години, когато учените започнали да изследват светкавиците на терен, по време на реални бури. Старото схващане било, че всяка светкавица намалява интензивността на бурята, защото намалява разликата в електрическите заряди на облаците и земята. Някои изследователи обаче стигнали до извода, че светкавиците имат точно обратния ефект — рязко увеличават заряда на бурята. Механизмът на това явление още не бил проучен докрай, но се предполагало, че е свързан с рязкото покачване на температурата в близост до светкавицата или пък с ударната вълна, която добавяла своята турбулентност към съществуващата вече турбулентност в центъра на бурята. Във всеки случай сега била на мода теорията, че ако можеш да генерираш допълнителни светкавици, бурята ще стане по-силна.

— А паяжините? — попита Евънс.

— Те са малки ракети с прикачени към тях микровлакнови кабели. Издигат се на триста метра в облачния слой, кабелите служат като проводници с ниско съпротивление и така се създава светкавица.