Майкъл Крайтън - Състояние на страх

На екрана отново се появиха Хенли и Дрейк.

— Това вече съм го чувал — казваше Дрейк. Изглеждаше недоволен. — И съветът ти не струваше пет пари.

— Мисли структурно — каза Хенли. Беше вперил поглед в тавана Еж събрал пръсти.

— Какво означава това, по дяволите? — сопна му се Дрейк.

— Мисли структурно, Николас. Помисли за това как функционира информацията. Какво поддържа и какво я поддържа.

— Това са пиарски простотии.

— Николас — остро каза Хенли. — Опитвам се да ти помогна.

— Извинявай. — Дрейк погледна виновно като смъмрено дете, Дори понаведе глава.

Загледан в екрана, Евънс каза:

— Не ви ли се струва, че Хенли ръководи парада?

— Открай време е така — каза Кенър. — Ти не знаеше ли?

На екрана Хенли тъкмо казваше:

— Нека ти обясня как ще решиш проблема си. Решението е просто. Ти вече ми каза, че глобалното затопляне е незадоволително, защото застудее ли, хората забравят за него.

— Да, казах ти…

— Така че трябва да направим следното — да структурираме информацията така, че каквото и да е времето, винаги да потвърждава твоето послание. Това е и смисълът в изместването на фокуса върху резките климатични промени. Позволява ти да използваш всичко, което се случва. Винаги ще има наводнения, снежни бури, циклони и урагани. Тези събития винаги ще се появяват по телевизията и на първите страници на вестниците. И във всеки отделен случай ти можеш да твърдиш, че случилото се е пример за рязка климатична промяна, породена от глобалното затопляне. И всеки път посланието ти ще звучи все по-убедително. Все по-неотложно.

— Не знам — със съмнение каза Дрейк. — Това не е нещо ново, опитвахме го през последните две години.

— Да, на неорганизиран, индивидуален принцип. По някой и друг политик, който вдига шум около някоя и друга буря или наводнение. Клинтън го направи, Гор го направи, онзи ужасен министър на науката в Англия го направи. Само че аз не ти говоря за единични политици, Николас. Говоря ти за организирана кампания в световен мащаб, която да внуши на хората, че глобалното затопляне е отговорно за всяко причинено от времето бедствие.

Дрейк клатеше глава.

— Знаеш колко много са изследванията, които показват, че няма нарастване в процента на бедствията от такъв характер.

— Стига вече — изсумтя Хенли. — Дезинформация от скептици.

— Трудно ще пробутаме такова нещо. Има твърде много изследвания…

— Какви ги говориш, Николас? Ще се продаде като топъл хляб. Хората вече вярват, че индустрията стои зад всяко противоположно мнение. — Той въздъхна. — Във всеки случай, аз ти обещавам, че скоро ще има повече компютърни модели, показващи категорично нарастване на екстремните метеорологични явления. Учените ще застанат зад нас и ще ни предоставят данните, от които се нуждаем. Знаеш го.

Дрейк крачеше напред-назад. Не изглеждаше доволен.

— Но това просто не звучи логично — каза той. — Кой ще ти повярва, ако му кажеш, че необичайно студената вода е резултат от глобалното затопляне?

— Какво общо има логиката с това? На нас ни стига медиите да го отразят. В края на краищата повечето американци твърдо вярват, че престъпността в страната се увеличава, когато в действителност тя непрекъснато намалява през последните двайсет години . Броят на убийствата в САЩ е спаднал до нивата от началото на седемдесетте, но американците са по-уплашени от всякога, защото щом толкова много се говори и пише за престъпността, значи тя става все по-значима и в реалния живот. — Хенли изправи гръб на стола си. — Помисли върху това, което ти казвам, Николас. Двайсетгодишна тенденция, а те още не са й повярвали. Няма по-необоримо доказателство, че единствената реалност е реалността на медиите.

— Европейците не са толкова доверчиви…

— Повярвай ми — в Европа ще е дори по-лесно да се продаде идеята за резките климатични промени, отколкото в Щатите. Стига да излезе от Брюксел. А бюрократите ще я приемат присърце, Николас. Ще видят предимствата в тази промяна на фокуса.

Дрейк не отговори. Крачеше с ръце в джобовете, загледан в пода.

— Само си помисли колко много постигнахме! — каза Хенли. — През седемдесетте години всички климатолози вярваха, че се задава нова ледникова епоха. Смятаха, че светът става по-студен. Но щом се появи идеята за глобалното затопляне , моментално усетиха предимствата. Глобалното затопляне създава криза, призив за действие. А една криза трябва да се изследва, проучванията трябва да се финансират, нужни са политически и бюрократични структури по целия свят. И за нула време огромен брой метеоролози, геолози, океанографи изведнъж се преквалифицираха в „климатолози“, заети с управлението на въпросната криза. И сега ще стане същото, Николас.