Майкъл Крайтън - Състояние на страх

Това сигурно означаваше нещо, но Питър Евънс нямаше представа какво може да е. Групи от малки ракети — за какво?

Микровлакнов кабел — за какво?

Лесно му беше да пресметне, че ако този кабел бъде прикачен към ракетите, на всяка ракета ще се пада по около триста метра кабел.

Това пък беше височината, до която според думите на Санжонг щели да се издигнат ракетите.

Значи тези ракети щяха да летят триста метра във въздуха, влачейки микровлакнови кабели? Какъв бе смисълът? Или пък кабелът трябваше да послужи да си ги издърпат обратно? Не, не можеше да е това. Ракетите щяха да паднат в гората и кабелът щеше да се скъса.

И защо ракетите бяха разположени на голямо разстояние една от друга? Щом бяха само по десетина сантиметра в диаметър, не можеха ли да ги сложат по-близо?

Имаше някакъв спомен за ракетни установки, използвани от военните, при които ракетите са разположени толкова близо една до друга, че перките им почти се докосват. Защо тези бяха толкова раздалечени?

Една ракета излита нагоре… влачейки тънък кабел… изкачва се на триста метра… и…

И какво?

Може пък в носа на всяка ракета да имаше прибори някакви или замерващи устройства. И кабелът да е начин да се предаде информация обратно към земята. Но какви прибори?

Каква бе целта на всичко това?

Хвърли поглед към Санжонг, който се беше навел над друга снимка.

— Какво правиш?

— Опитвам се да разбера те какво са направили.

Евънс погледна снимката и се намръщи. Беше сателитна метеорологична снимка.

Санжонг държеше метеорологична карта.

Всичко това с времето ли беше свързано?

— Да — каза Кенър и се приведе напред в сепарето. Седяха в дъното на един ресторант във Флагстаф. Джубоксът на бара въртеше песен на Елвис Пресли. Кенър и Сара се бяха появили преди минути. Евънс си помисли, че Сара изглежда изцедена и разтревожена. Нищо общо с обичайната й бодрост. — Смятаме, че всичко това е свързано с времето — продължи Кенър. — Даже сме сигурни. — Замълча, докато сервитьорката поднесе салатите, после продължи: — Има две причини да смятаме, че е така. Първо, от ПОФ са купили голямо количество скъпа технология, която в съвкупността си не би могла да послужи за нищо друго, освен за опит да се повлияе върху времето. И второ…

— Чакай малко, чакай — прекъсна го Евънс. — Опит да се повлияе върху времето, така каза, нали?

— Точно така, да.

— Как да се повлияе?

— Да се контролира — каза Санжонг.

— Това е откачено — възрази Евънс. — Твърдиш, че онези си мислят, че могат да контролират времето?

— Могат — каза Сара.

— Но как? — възкликна Евънс. — Как могат да го направят?

— По-голямата част от изследването е поверителна.

— Тогава как са се добрали до него?

— Добър въпрос — каза Кенър. — На който бихме искали да знаем отговора. Работата е там, че според нас ракетните редове са замислени с цел да предизвикат силни бури или да усилят ефекта на съществуващи такива.

— По какъв начин?

— Предизвикват промяна в електрическия потенциал на инфракумулативната зона.

— Радвам се, че попитах — каза Евънс. — Стана ми съвсем ясно.

— Нямаме информация за подробностите — каза Кенър, — макар да съм сигурен, че скоро ще узнаем достатъчно.

— Най-силното доказателство — каза Санжонг — идва от модела на парковите резервации. Онези типове са се погрижили хиляди хора да излязат на пикник, като групите са разпръснати на огромна площ — три щата, по-точно. Което означава, че най-вероятно в последния момент ще решат къде да действат, според реалните метеорологични условия.

— Как да действат? — попита Евънс. — Какво смятат да направят?

Никой не каза нищо.

Евънс ги изгледа поред.

— Кажете де!

— Едно нещо знаем — каза Кенър. — Искат да бъде документирано. Защото на училищните пикници и служебните екскурзии друго може и да няма, но камерите са в изобилие. Както и фотоапаратите.

— А после ще се стекат и телевизионните екипи, разбира се — каза Санжонг.

— Така ли? Защо?

— Защото кръвта привлича камерите — изсумтя Кенър.

— Искаш да кажеш, че ще предизвикат нещо, което да вземе и човешки жертви?

— Според мен е ясно, че ще се опитат — каза Кенър.

След час всички седяха на твърдите мотелски легла и чакаха Санжонг да включи един преносим DVD плейър към телевизора в стаята. Бяха в евтина стая в Шошон, Аризона, на трийсет километра северно от Флагстаф.