Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Не знам, но иска да запазим десет места и да осигурим допълнително захранване и телефонни линии.

— За една академична конференция върху резките климатични промени? Нещо не разбирам. Какво толкова има да се приказва за ураганите и сушата? Ще има късмет, ако дойдат и три екипа.

— Виж, той е шефът. Запази десет места и да приключваме.

— Това означава, че автобусите ще трябва да минат назад.

— Десет места, Джейк.

— Добре де, добре.

— До сградата, защото захранващите кабели са много скъпи. От залата искат майка си и баща си за допълнителните съоръжения.

В другия край на масата едно момиче тъкмо казваше:

— Колко тъмно ще е в изложбените помещения? Дали ще е достатъчно тъмно да се прожектират видео материали?

— Не, те ще вървят само на плоските екрани.

— Някои от изложителите си имат свои прожекционни устройства с всички екстри.

— Е, в такъв случай няма да има проблем.

Една млада жена се приближи до Евънс.

— Мога ли да ви помогна с нещо, господине?

Приличаше на служителка на рецепция, хубавка и любезна.

— Да — каза той и кимна към съвещателната зала. — Към кого трябва да се обърна, за да присъствам на конференцията.

— Входът е само с покани — каза тя. — Това е научна конференция и не е открита за широката публика.

— Преди малко разговарях с Ник Дрейк, но забравих да го попитам…

— О! Ами, всъщност имам няколко пропуска на рецепцията. На кой от дните бихте искали да присъствате?

— На всичките.

— Явно сериозно се интересувате от климатичните промени — каза с усмивка тя. — Последвайте ме, моля…

Пътят с кола от НФПР до централата на конференцията в Санта Моника беше кратък. Работници на висока стълба поставяха буквите на голям надпис: засега бяха изписали РЕЗКИ КЛИМАТИЧНИ ПРО, и отдолу КАТАСТРО.

В колата беше горещо. Евънс се обади на Сара.

— Готово. Оставих телефона в офиса му.

— Добре. Надявах се, че ще се обадиш по-рано. Сега май вече няма значение.

— Няма ли? Защо?

— Мисля, че Кенър вече откри каквото му трябваше.

— Така ли?

— Ето, говори с него.

„Значи са заедно“, помисли Евънс.

— Къде си, Питър? — попита Кенър.

— В Санта Моника.

— Върни се в апартамента си, приготви си някакви туристически дрехи и чакай там.

— Защо?

— Свали всичко, което носиш в момента. Не взимай нищо от онова, с което си облечен.

— Но защо?

— По-късно ще ти обясня.

Щрак. Връзката прекъсна.

Евънс приготви набързо един сак, после влезе в дневната, сложи диска в DVD плейъра и зачака да се зареди менюто с датите.

Избра втората от списъка.

На екрана отново се появиха Дрейк и Хенли. Изглежда, беше същият ден, защото носеха същите дрехи. Но по-късно. Дрейк си беше свалил сакото и то висеше на един стол.

— Това вече съм го чувал — казваше Дрейк. Изглеждаше недоволен. — И съветът ти не струваше пет пари.

— Мисли структурно — каза Хенли. Беше се облегнал на стола си, вперил поглед в тавана и събрал пръсти.

— Какво означава това, по дяволите? — сопна му се Дрейк.

— Мисли структурно, Николас. Помисли за това как функционира информацията. Какво поддържа и какво я поддържа.

— Това са пиарски простотии.

— Николас — остро каза Хенли. — Опитвам се да ти помогна.

— Извинявай. — Дрейк погледна виновно като смъмрено дете. Дори понаведе глава.

„Хенли ли командва парада“ — помисли си Евънс озадачено. Последната размяна на реплики определено навеждаше на тази мисъл.

— Така — каза Хенли. — Нека ти обясня как ще решиш проблема си. Решението е просто. Ти вече ми каза, че…

На вратата на апартамента се похлопа силно. Евънс спря DVD-то и просто за всеки случай извади диска и го пъхна в джоба си. Хлопането продължаваше и той побърза да отвори.

Беше Санжонг Тапа. Навъсен.

— Трябва да тръгваме — каза той. — Веднага.

Хеликоптерът летеше над аризонската пустиня на трийсетина километра от Флагстаф, недалеч от каньона Диабло. На задната седалка Санжонг подаде на Евънс снимки и компютърни разпечатки и каза:

— Приемаме, че мрежите на Природозащитния освободителен фронт са в бойна готовност, но същото важи и за нашите. Всичките ни мрежи са активни и в една от тях попаднахме на неочаквана улика. Асоциацията за управление на югозападните паркове, представи си!

— Която е?

— Това е организация на управителите на щатските паркове от всички западни щати. Та те са открили, че се е случило нещо много странно. Голям процент от щатските паркове в Юта, Аризона и Ню Мексико са резервирани предварително, с авансови плащания, за служебни пикници, училищни празненства, рождени дни и така нататък за този уикенд. Във всички случаи без изключение става въпрос за семейни събирания, родители и деца, понякога баби и дядовци. Вярно, този уикенд е дълъг, цели три дни. Само че почти всички резервации са за понеделник. Само шепа са за събота или неделя. Никой от парковите управители не помни да се е случвало такова нещо.