Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— Има начин да се изиграе тази карта — каза Хенли.

— Вече не. Изчерпихме всичките си ходове. Измирането на видове заради глобалното затопляне — на никой не му пука. Чули са, че повечето от въпросните изчезващи видове са насекоми. Не можеш да набираш средства заради измиращи насекоми, Джон. Болести заради глобалното затопляне — и за това никой не дава пукната пара. Миналата година организирахме мащабна кампания, свързахме глобалното затопляне с вирусите ебола и ханта. Никой не се хвана на въдицата. Покачването на морското равнище заради глобалното затопляне — знаем как ще свърши това. Делото Вануту е пълен провал. Всички ще решат, че морското равнище не се покачва никъде по света. А онзи скандинавец, експертът по морското равнище? Не можем да се отървем от него. Дори атакува МККП с обвинения в некомпетентност.

— Да — търпеливо каза Хенли. — Всичко това е вярно…

— Ти ми кажи — прекъсна го Дрейк, — как по дяволите трябва да разиграя картата с глобалното затопляне? Защото ти поне знаеш какви пари трябва да събера, за да поддържам тази организация в движение, Джон. Трябват ми четиридесет и два милиона долара годишно. Тази година фондациите ще ми дадат само четвърт от нужната сума. Разните му там знаменитости си развяват задниците по коктейлите за набиране на средства, но не дават и цент. Толкова са самовлюбени, че смятат самото си присъствие за достатъчна подкрепа. Разбира се, ние съдим Агенцията за защита на околната среда всяка година и те може и да ни кихнат три-четири милиона. Заедно със стипендиите най-много пет. Но и така пак оставаме с огромен недостиг, Джон. Глобалното затопляне просто няма да свърши работа. Трябва ми шибана кауза. Кауза, която да действа !

— Разбирам — каза Хенли все така спокойно. — Но ти забравяш за конференцията.

— Господи, конференцията — каза Дрейк. — Онези задници дори плакатите не могат да направят като хората. Бендикс ни е най-добрият лектор, а има семеен проблем. Жена му е зле. Гордън трябваше да го замести, но той пък се е забъркал с някакво съдебно дело във връзка с изследването си… Изглежда, е фалшифицирал някакви данни…

— Това са подробности, Николас — каза Хенли. — Моля те да не губиш от поглед цялостната картин…

В този момент телефонът иззвъня. Дрейк го вдигна, слуша няколко секунди, после сложи ръка на слушалката и се обърна към Хенли.

— Ще трябва да продължим по-късно. Джон. Изникна нещо спешно.

Хенли стана и излезе.

Записът свърши.

Екранът потъмня.

Евънс гледаше втренчено празния екран. Имаше чувството, че всеки миг ще повърне. Зави му се свят. Държеше дистанционното в ръка, но не беше в състояние да натисне нужните бутони.

Мигът отмина и той си пое дълбоко дъх. След първоначалния шок си даде сметка, че видяното не би трябвало да го изненадва чак толкова. Може би Дрейк бе по-откровен в частен разговор — при всички е така — и явно спешно се нуждаеше от пари за фондацията Недоволството му обаче беше напълно разбираемо. От самото начало движението се беше сблъскало с апатията на обществото като цяло. Хората не бяха склонни да мислят дългосрочно. Не виждаха бавното унищожаване на околната среда. Борбата обществото да бъде разбудено и подтикнато към действия в свой собствен интерес бе неравна.

И съвсем не беше свършила. Всъщност едва сега започваше.

А и сигурно беше вярно, че да се набират пари за борба с глобалното затопляне е трудна работа. А Николас Дрейк определено разбираше от набиране на средства.

Имаше и друго — природозащитните организации наистина работеха с оскъдни фондове. Четиридесет и четири милиона за НФПР, пак толкова за Съвета за защита на природните ресурси, може би петдесет за Сиера Клуб. Най-много, три четвърти милиард, отиваха при Природна консервация. Но какво беше това в сравнение с трилионите долари на корпорациите? Давид и Голиат в съвременен вариант. И Дрейк беше Давид. Както сам беше изтъквал неведнъж.

Евънс си погледна часовника. Време беше да се срещне с Дрейк.

Извади диска от DVD плейъра, пъхна го в джоба си и излезе. По пътя отново обмисли всичко, което щеше да каже. Репетираше го отново и отново, с надеждата, че накрая ще прозвучи съвършено. Трябваше да внимава много, защото всичко, което Кенър го беше подготвил да каже, беше лъжа.

— Питър, Питър — каза Николас Дрейк, докато му раздрусваше сърдечно ръката. — Много се радвам да те видя. Нямаше те.