Майкъл Крайтън - Състояние на страх

— В капан сме!

— Не знам — каза тя. — Не разбирам какво става.

Камионът с ремаркето им препречваше пътя, но синият пикап беше изостанал още повече, на няколкостотин метра зад тях.

Тя още се чудеше какво става, когато светкавица удари встрани от пътя, близо до тях. Едва ли беше на повече от десет метра — нажежена до бяло ослепителна светлина и оглушителен трясък. И двамата подскочиха.

— Боже, за една бройка да ни удари! — викна Евънс. — Да…

— Не бях виждал светкавица толкова отблизо.

Преди тя да му отговори, удари втора светкавица, право пред тях. Звукът беше като от взрив; Евънс завъртя инстинктивно волана, макар светкавицата вече да я нямаше.

— Мама му стара!

Сара вече стигаше до смътно заключение.

Третата светкавица удари самата кола — оглушителен трясък и внезапна тежест, от която ушите я заболяха зверски, и бяло сияние, обвило джипа като пашкул. Евънс изкрещя ужасено и пусна волана. Сара го хвана и изправи колата.

Четвърта светкавица се стовари отляво, на сантиметри от колата. Прозорецът откъм шофьорското място се напука.

— Мама му стара! — повтаряше Евънс. — Мама му стара! Какво става, за Бога!

За Сара беше повече от очевидно.

Те привличаха светкавиците.

Изтрещя нова, незабавно последвана от друга, която удари предния капак и плъзна нажежени бели назъбени пръсти по цялата кола, после изчезна. На капака остана огромна черна вдлъбнатина.

— Не мога да го направя — повтаряше като в транс Евънс. — Не мога! Не мога!

— Карай, Питър — викна Сара и го стисна здраво за лакътя. — Карай!

Още две мълнии ги удариха една след друга. Сара усети миризмата на нещо горящо — не можа да определи какво. Но вече знаеше защо ги бяха ударили толкова леко втория път.

Синият пикап беше забил нещо в задната броня на джипа. Нещо електронно. И сега то привличаше светкавиците.

— Какво ще правим? Какво ще правим? — скимтеше Евънс. Надаваше вой при всяко ново попадение.

А те бяха в капан, движеха се по тясно шосе, от двете страни ги притискаше гъста борова гора…

Нещо я човъркаше, някаква мисъл.

Гора… Нещо за гората, но какво?

Нова светкавица пропука задното стъкло като насочен експлозив. Друга ги удари толкова силно, че джипът подскочи, все едно го беше ударил парен чук.

— Писна ми вече, край — каза Евънс и завъртя рязко волана. Джипът излезе от платното и пое по черен път през гората. Сара зърна някаква очукана табела, име на селище. Попаднаха в почти пълен мрак под огромните зелени борове. Но светкавиците спряха.

„Разбира се — помисли тя. — Дърветата!“

Колата още привличаше светкавиците, но сега те щяха да удрят високите дървета над тях.

И само след миг наистина стана така. Чу се остър трясък малко зад тях и светкавицата блесна по дължината на висок бор, разцепя дънера му и дървото лумна в пламъци.

— Ще избухне горски пожар.

— Не ми пука — каза Евънс. Караше бързо. Джипът се тресеше по черния път, но беше с високо окачване и Сара знаеше, че поне от тази страна не ги очакват неприятни изненади.

Погледна назад — дървото гореше, огънят се разпространяваше като пръсти по земята.

Гласът на Кенър изпука от радиото:

— Сара, какво става?

— Наложи се да излезем от пътя. Удари ни светкавица.

— Много светкавици! — изкрещя Евънс. — Една след друга!

— Намерете устройството, което ги привлича — каза Кенър.

— Мисля, че е прикачено към колата — каза Сара. Още преди да си довърши изречението, нова светкавица удари пътя току пред тях. Светлината й беше толкова ярка, че пред очите й заплуваха зелени ивици.

— Тогава зарежете колата — каза Кенър. — Излезте и се привеждайте ниско.

И прекъсна връзката. Евънс продължи да кара. Джипът подскачаше по коловозите.

— Не искам да излизаме — викна Евънс. — Вътре е по-безопасно. Гумите ни изолират.

— Да, но нещо гори — каза тя и подуши.

Колата подскочи силно. Сара се опита да запази равновесие, без да докосва металните врати.

— Не ми пука! Трябва да останем в колата.

— Резервоарът може да избухне…

— Не искам да слизам — каза той. — Няма да сляза. — Кокалчетата му бяха побелели върху волана. Сара видя напред поляна. Широка, с висока жълта трева.

Светкавица удари със страховит трясък и страничното огледало се пръсна. Миг след това се чу тихият звук на излизащ под налягане въздух и джипът се килна на една страна.

— О, мамка му! — възкликна Евънс. — Спукахме гума.

— Край на изолацията — каза Сара.