Клайв Къслър - Арктическо течение

Гардът й махна с пистолета си да слиза и изръмжа на Джонсън:

— Извади и мъжа, ако успееш. Ако е още жив, докарай и него в караулното. — Със строг поглед му затвори устата. — И се моли заради собствената си кожа още да е жив.

Брадатият изсумтя и тръгна след тях. Докато я водеха по кея, Съмър неуспешно се мъчеше да открие Дърк във водата и молеше гарда да спре, но той все едно не я чуваше. Докато минаваха под една лампа, тя видя студените му очи и спря да го моли. Може и да не беше отявлен садист като охранителя от кораба, но изобщо не би се поколебал да й тегли куршума. Тя продължи с наведена глава, обзета от отчаяние. Вече бяха минали няколко минути, откакто Дърк бе паднал във водата, а и сигурно беше в безсъзнание. Трябваше да приеме горчивата реалност. Брат й вече го нямаше и тя не можеше да направи нищо.

На три метра под повърхността, безнадеждно обграден от чернота, Дърк беше в безсъзнание, но изобщо не беше мъртъв. В отделни мигове можеше да проникне през заобикалящия го воал и да почувства нещо. Усети, че тялото му се движи във водата без никакви усилия. После нещо натисна устните му и последва чувството, че в устата му е втъкнат течащ градински маркуч.

Някой го влачеше нанякъде. Чу някакъв глас да произнася името му, после каза още нещо, което той не разбра. Гласът изчезна заедно с отдалечаващи се стъпки. Дърк се опита да отвори очи, но клепките му сякаш бяха запечатани. Болката в главата се върна и стана жестока, цял рояк звезди избухна ярко пред затворените му очи. А после светлините, звуците и болката отново блажено изчезнаха.

Изведоха Съмър от дока и я прекараха покрай сградата, където беше помпената станция. Неочакваната жестокост, проявена към брат й, беше удар за нея, но тя се помъчи да потисне чувствата си и да разсъждава логично. Какво толкова важно в предприятието би могло да оправдае това поведение? Наистина ли изпомпваха С02 в танкера? Погледна през рамо към гарда, който вървеше на няколко крачки след нея с изваден пистолет.

Дори наемната охрана се държеше като че ли ставаше дума за свръх секретна инсталация.

Бученето от помпите понамаля и когато доближиха административната сграда и съседното караулно помещение, Съмър чу шумолене в храстите вляво. Спомни си препарираната мечка гризли в кафето и бързо отстъпи вдясно. Обърканият гард вдигна оръжието си към нея и погледна към храстите. И изведнъж някакъв силует се надигна от тях и замахна с ръка. Гардът се извъртя, за да стреля, но нещо тежко го удари в лицето, преди да натисне спусъка. Беше колан за гмуркане с оловни тежести. Освен че беше ударен, гардът и падна лошо, но все пак успя да се надигне на коляно, насочи оръжието към непознатия и натисна спусъка.

Ако Съмър не го беше изритала в челюстта, куршумът сигурно щеше да улучи. Жестокият удар в устата обаче го запрати високо във въздуха и просна самия гард в несвяст на земята. Пистолетът падна от ръката му.

— Тези хубави крака били по-опасни, отколкото си мислех — каза познат глас.

Съмър погледна към храстите и видя Тревър Милър. Хилеше се. Също като нея беше с костюм за гмуркане. Изглеждаше малко задъхан.

— Тревър! — възкликна тя. — Защо си тук?

— По същата причина като теб. Да се махаме! — Той вдигна пистолета на гарда и го запрати в храстите, после сграбчи ръката й и се затича към дока. Докато се мъчеше да бяга със същата скорост, Съмър видя, че в съседната сграда светва лампа.

Стигнаха до мястото, където бе вързана лодката на охраната, и Съмър каза задъхано:

— Дърк падна във водата.

— Знам — отвърна Тревър и й посочи лодката.

Проснат на пейката до кърмата, зашеметен и объркан, лежеше Дърк. Все пак успя да вдигне глава и намигна на сестра си. Съмър бързо скочи в лодката и клекна до него учудена и облекчена.

— Как успя да се измъкнеш? — И вдигна вежди, като забеляза на слепоочието му засъхнала кръв.

Дърк с мъка повдигна едната си ръка и посочи Тревър, който отвърза въжетата, а после скочи в лодката.

— Уви, нямаме време за банални благодарности — усмихна се малко насила Тревър, запали двигателя, даде газ, заобиколи задната част на танкера, изведе лодката от покрития док, насочи я по течението на канала и увеличи газта докрай.

Съмър прегледа раната на Дърк под светлината на звездите. На главата му се бе издула голяма цицина. Качулката на подводния му костюм го беше спасила от дълбока рана, ако не и от по-печална участ.

— Бях забравил да си сложа предпазната каска — изпъшка той, докато напразно се опитваше да фокусира погледа си върху Съмър.