Клайв Къслър - Арктическо течение

След като светлините на Китимат се изгубиха зад тях, плаваха няколко километра в мрак. Взеха първия голям завой на канала и водата пред тях заблестя като излъскан метал, отразила ярките светлини на „Тера Грийн“.

Прожекторите бяха високо и високите борове хвърляха причудливи сенки. Единствено огромният покрит док не беше осветен, така че не можеха да видят танкера за втечнен газ в него.

Съмър извади бинокъл за нощно виждане и проучи брега.

— На Западния фронт всичко е спокойно — каза след минута. — Успях да надникна под похлупака, но не видях признаци на живот по дока или на кораба.

— По това време пазачите няма как да са повече от двама-трима, които да гледат екраните на охранителните камери.

— Да се надяваме да са си пуснали някой мач по телевизията, за да можем спокойно да си вземем водните проби и да се махаме.

Подминаха предприятието и когато след няколко завоя на канала вече нямаше кой да ги види, Дърк завъртя руля надясно, придвижи корабчето почти до брега, загаси всички светлини и намали газта, без да откъсва поглед от включения ехолот. Съмър гледаше с бинокъла за нощно виждане за препятствия и от време на време прошепваше на брат си как да промени курса.

Като се движеха съвсем бавно, допълзяха на километър от „Тера Грийн“. Едно малко заливче им осигури прикритие — малко по-напред светлината на прожекторите заливаше водната повърхност. Съмър бавно спусна предната котва и Дърк изгаси двигателя. Шепотът на лек ветрец премина през близките борове — единственият шум в иначе потайната нощна тишина. Вятърът донесе и воя на помпи и бученето на генератори.

Облякоха неопреновите водолазни костюми и Дърк си погледна часовника и каза:

— Започва отливът. Ще имаме малко насрещно течение на отиване, но пък на връщане ще ни носи.

Не че това беше особено важно — и той, и Съмър бяха отлични плувци и често участваха в океански маратони.

Съмър закопча на колана си малка чантичка, в която имаше празни контейнери за проби. Сложиха си плавниците и Съмър погледна звездите и се засмя.

— Среднощно плуване в Тихия океан. Звучи почти романтично.

— Не виждам нищо романтично в плуването във вода с температура пет градуса — изсумтя Дърк, преди да захапе шнорхела.

Кимнаха си, преобърнаха се назад, цопнаха в студената черна вода, размахаха плавници и се насочиха към фабриката. Плуваха близо до повърхността и главите им от време на време се показваха като на двойка дебнещи алигатори. За да не хабят кислорода в бутилките, използваха шнорхелите и вдишваха през тях студения нощен въздух.

Течението беше малко по-силно, отколкото беше предвидил Дърк, подведен от близостта на едно разклонение на река Китимат в края на канала. Въпреки ледената вода Дърк усети, че се поти във водолазния костюм.

На около километър от завода Съмър го потупа по рамото, той я погледна и видя, че сочи към брега. В сенките на боровете бе закотвена лодка. Беше със затъмнени люкове като собствения им плавателен съд и в оскъдната светлина не можеше да се прецени колко е голяма.

Дърк кимна на Съмър и заплува към вътрешността на канала, като увеличи разстоянието между тях и лодката. Продължиха да плуват с отмерени движения и спряха на около двеста метра от завода. Дърк примижа към заслепяващата светлина на прожекторите и се опита да прецени какво има отпред.

От някаква голяма Г-образна сграда, която граничеше с покрития док, се разнасяше бучене на помпите и генераторите, с които втечняваха въглеродния двуокис. До друга сграда малко встрани имаше вертолетна площадка. Там, изглежда, бяха офисите. Дърк предположи, че жилищата за работниците се намират по пътя към Китимат. Вдясно от него в канала се издаваше дълъг кей; черният скутер, който ги бе пресрещнал през деня, бе привързан за него.

Съмър извади едно шишенце от чантичката, взе проба от водата и прошепна:

— Взех две предварителни проби по пътя насам. Ако вземем една-две и покрай дока, ще сме обхванали базата.

— При следващото спиране — отвърна той. — Дай сега да преминем на подводно придвижване.

Отчете посоката по ръчния си компас, пъхна мундщука в устата си, изкара мехур въздух от кислородния апарат, гмурна се и внимателно заплува към покрития док.

Вдигнатата от гофрирана ламарина постройка беше сравнително тясна и предлагаше само метър и нещо свободно пространство за спрелия кораб. И все пак докът, дълъг поне колкото футболно игрище, беше приютил деветдесетметровия танкер без затруднения.