Клайв Къслър - Арктическо течение

— Наистина ужасно изпитание — каза на Пит, докато вървяха по ярко осветения болничен коридор към асансьора. — Така се радвам, че ще се оправи!

В отговор Пит само леко кимна, затова тя се взря в зелените му очи. Погледът му беше отнесен, какъвто го бе виждала при много случаи, обикновено когато Пит се мъчеше да издири някое корабокрушение или да разгадае тайната на древен документ.

— Какво има? — попита Лорън разтревожено.

— Обяд — загадъчно отвърна той.

— Обяд?

— Кога отиват да обядват повечето хора? — попита той.

Тя го изгледа с недоумение.

— Между единайсет и половина и един, защо?

— Аз влязох в сградата непосредствено преди експлозията. Беше десет и петнайсет. А нашият приятел Боб вече е бил отишъл да обядва. — Той смръщи вежди. — Пък и съм сигурен, че го видях от другата страна на улицата, когато откарваха Лиза с линейката. И май не се тревожеше особено, че колежката му може и да е умряла.

— Сигурно е бил в шок. Пък и ти сигурно си бил в шок. Може би е от онези, които отиват на работа в пет сутринта, така че огладняват в десет. — Погледна го скептично и поклати глава. — Понякога измисляш и по-умни неща.

— Права си — съгласи се той и я хвана за ръката. — Пък и кой съм аз да споря с политик?

Наближаваше краят на работния ден и министър Артър Джеймсън подреждаше нещата върху махагоновото си бюро. За жалост един от сътрудниците му почука по отворената врата и влезе. Просторният консервативно подреден кабинет на министъра на природните ресурси, разположен на двайсет и първия етаж на небостъргача „Сър Уилям Логан“, имаше прекрасен изглед към Отава, така че сътрудникът не се сдържа и погледна през прозореца, докато вървеше към бюрото на шефа си. Седнал на високия си кожен стол, Джеймсън погледна старинния часовник, който показваше, че наближава четири. Надеждите му, че ще може да си тръгне по-рано, се стопиха.

— Казвай, Стивън — обърна се министърът към младичкия сътрудник, който малко приличаше на Джим Кери. — С какво ще ми помрачиш уикенда?

— Не се безпокойте, сър, няма природни катастрофи — усмихна се сътрудникът. — Само един кратък доклад от тихоокеанския център за горите в Британска Колумбия, който реших, че трябва да ви покажа. Един от теренните ни еколози е докладвал за необичайно високи нива на киселинност във водите около Китимат.

— Китимат ли? — Министърът изведнъж настръхна.

— Да. Нали току-що се върнахте от посещение в предприятие за преработка на въглерод там?

Джеймсън кимна, взе папката и бързо прегледа доклада. Видимо се успокои, след като проучи приложената карта.

— Тези данни са от място на стотина километра от Китимат, във Вътрешния пролив. Там изобщо няма промишлени предприятия. Сигурно има грешка при вземането на проби. Знаеш колко често постъпват неверни доклади — уверено заключи той, спокойно затвори папката и я плъзна по бюрото.

— Може би трябва да се обадим в офиса ни в Британска Колумбия, за да поискаме нови проби.

Джеймсън се позамисли, после каза:

— Да, така е най-разумно. Звънни им в понеделник и поискай нов тест. Няма смисъл да де вълнуваме, преди резултатите да са се потвърдили.

Сътрудникът кимна, но не се обърна да излезе. Джеймсън го погледна бащински.

— Защо още не си си тръгнал, Стивън? Заведи годеницата си на вечеря. Чух, че до реката открили страхотно ново бистро.

— Не ми плащате достатъчно, за да вечерям там — ухили се младежът. — Но вие явно бързате. Приятен уикенд, сър. Ще се видим в понеделник.

Джеймсън се загледа в гърба на сътрудника си. Изчака стъпките му да утихнат в коридора и чак тогава грабна папката и прочете подробностите в доклада. На пръв поглед резултатите не бяха свързани с предприятието на Гоайет, но той усещаше друго. Беше затънал прекалено много, за да се противопоставя на Гоайет. Вдигна телефона и бързо набра номера — знаеше го наизуст. Докато апаратът даваше един, два, три сигнала, той нервно изскърца със зъби. Накрая се обади женски глас.

— Предприятия „Тера Грийн“.

— Министърът на природните ресурси Джеймсън се обажда — рязко каза той. — Дайте ми Мичъл Гоайет.

Щом течението ги отдалечи достатъчно от кея, Дърк запали двигателя и бавно пое по канала. Небето донякъде се бе прочистило и звездите хвърляха малко светлина върху водата. Шумът от пристанищната кръчма беше единственият звук, който изпрати отдалечаващото се корабче.

Дърк държеше курс в средата на канала, като следваше светлината от мачтата на далечен риболовен кораб, тръгнал посред нощ да търси ценната тихоокеанска сьомга.