Клайв Къслър - Арктическо течение

Луминесцентният циферблат на компаса едва се виждаше в мастилената вода и Дърк с мъка следеше посоката. Когато доближиха входа на дока, водата взе да просветлява от крайбрежните светлини. Дърк продължи да плува, докато пред него не се очерта тъмният силует на танкера. Като се издигаше плавно, той показа глава на повърхността точно под перилото на кърмата. Бързо огледа дока и се увери, че е празен в този късен час. Освободи едното си ухо от качулката, за да провери за гласове, но помпите бумтяха толкова силно, че не би се чул и вик. Той се оттласна внимателно от кораба, за да го огледа по-добре.

Макар да изглеждаше голям от гледната точка на Дърк, корабът всъщност беше миниатюрен за танкер. Проектиран с аеродинамична палуба, той можеше да пренася 2500 кубични метра втечнен природен газ в двата си хоризонтални резервоара под палубата. Тъй като беше построен за крайбрежно транспортиране, изглеждаше като джудже пред големите океански превозвачи, които побираха над петдесет пъти повече втечнен газ.

Навярно беше десет-петнайсет годишен, но беше поддържан съвестно. Дърк не знаеше какви конструктивни изменения са правени за пренасянето на С02, но не смяташе, че са сериозни. Макар понякога да беше с по-голяма плътност от втечнения природен газ, С02 не се нуждаеше от екстремно високи температура и налягане, за да се втечни. Погледна нагоре към името, „Чичуя“, изписано със златни букви отстрани, и забеляза регистрацията от Панама Сити, отбелязана по-долу в бяло.

На няколко метра от него се появиха мехурчета и главата на Съмър се показа на повърхността. Тя огледа кораба и дока, после кимна на брат си, извади шишенце и взе проба. Дърк я остави да довърши, посочи й носа и се гмурна. Съмър заплува след него. Като следваха тъмните очертания на корпуса, двамата стигнаха до кърмата. Дърк огледа знаците за дълбочината на потапяне и забеляза, че съдът е натоварен само петдесетина сантиметра под означението за максимална водоизместимост.

Съмър вдигна глава към тръбите за зареждане, които висяха като дебели пипала над палубата от помпените устройства върху дока — те се огъваха и люлееха от напора на течния С02 в тях. Облачета бяла пара струяха от покрива на сградата с помпите — кондензация от охладения и поставен под налягане газ. Съмър извади последното шишенце от чантичката и взе проба.

Чудеше се дали водата гъмжи от замърсители. Прибра шишенцето и заплува към брат си, който вече беше до дока.

Дърк й посочи входа към дока и прошепна:

— Натам.

Съмър кимна, започна да се обръща и внезапно спря. Гледаше съчленените тръби над главата на Дърк. После вдигна пръст и ги посочи. Дърк също вдигна глава, огледа тръбите, но не забеляза нищо нередно.

— Какво има? — прошепна той.

— Мисля… — отвърна тя, без да откъсва поглед от тръбите. — Мисля, че въглеродният двуокис се изпомпва в кораба.

Дърк отново погледна тръбите. В тях наистина имаше някакъв ритъм, но по него не можеше да се прецени накъде се движи втечненият газ. Отново погледна сестра си. Догадките й обикновено се оказваха правилни. Трябваше да провери.

— Мислиш ли, че това означава нещо? — попита Съмър.

— Трудно е да се каже — отвърна тихо Дърк. — Някак си няма смисъл да изливат въглероден двуокис в кораба. Може би от Атабаска има тръбопровод за втечнен природен газ, който минава оттук.

— Тревър спомена, че имало само малък петролопровод и тръбата за двуокиса.

— Забеляза ли някаква разлика във водоизместимостта между сутринта и сега?

— Не обърнах внимание — отвърна Съмър. — Макар че корабът би трябвало да стои по-високо във водата, ако разтоварват газ.

Дърк изгледа тежкия кораб.

— Онова, което знам за танкерите за втечнен природен газ — а то не е много, — е, че течността се товари в тях от помпи на сушата, а на борда те имат собствени помпи за допълнително разпределяне. Ако съдим по звука, помпената сграда на брега явно работи.

— Може само да изтласкват газа до временни резервоари под земята.

— Може. Само че е прекалено шумно да преценим дали работят и помпите на кораба. — Той изплува до дока, вдигна глава и се огледа. Докът и видимите части на кораба бяха пусти. Дърк смъкна кислородния си апарат и колана с тежестите и ги окачи на близкия кнехт.

— Да не би да се качваш на борда? — прошепна Съмър с тон като че ли брат й е луд.

Дърк се ухили.

— А как иначе ще разгадаем мистерията, драги ми Уотсън?

Ако останеше да чака брат си във водата, Съмър щеше да се изнерви твърде много, затова неохотно закачи и своето подводно снаряжение до неговото и го последва на палубата. Докато вървеше след него, не се сдържа и промърмори: