Клайв Къслър - Арктическо течение

— Може би — съгласи се унило президентът. — Но дали ще застанат до нас и когато разберат, че е станало прекалено късно?

Елизабет Финли отиде до прозореца на спалнята и погледна небето. Ръмеше леко още от сутринта и нямаше изгледи да престане. Обърна се и към водите на пристанището на Виктория, които миеха вълнолома зад къщата й. Те също бяха тихи, само тук-там се мяркаше бялата пяна на по-големите вълни. Съвсем нормален пролетен ден за корабоплаване в тукашните води.

Облече дебел пуловер и стар жълт дъждобран и излезе от скъпия си крайбрежен дом. Построена от покойния й съпруг през 90-те години, шестоъгълната къща имаше широки панорамни прозорци, които осигуряваха хубав изглед към центъра на Виктория отвъд пристанището. Ти Джей Финли я беше искал точно така — постоянно да му напомня за любимия му град. Той беше изключителна личност и най-влиятелният човек на местната политическа сцена. Като наследник на богатство, добито от строежа на канадските тихоокеански железници, навлезе в политиката още млад и стана известен и дългогодишен депутат за областта Виктория. Умря неочаквано от инфаркт, но би се радвал, ако знаеше, че другарката му в 35-годишния им брак с лекота бе спечелила мястото му в парламента.

Елизабет Финли беше фина жена, но същевременно обичаше силните изживявания; произхождаше от най-първите заселници в Канада и много се гордееше с това. Онова, което виждаше като вредни външни влияния върху Канада, я безпокоеше и тя упорито настояваше за по-строги имиграционни закони и за повече ограничения върху чуждестранната собственост и инвестиции. И макар това да безпокоеше бизнес средите, широката общественост я уважаваше заради смелостта, прямотата и честността й.

Елизабет Финли мина през подредената си градинка и се спусна по стъпалата към солидния дървен док, който свързваше имението със залива. Черният й лабрадор радостно я следваше по петите и размахваше опашка в безкрайно блаженство.

До дока бе закотвена двайсетметрова яхта. Беше почти двайсетгодишна, но блестеше като нова заради полаганите грижи. До яхтата имаше петметрова дървена спортна платноходка с жълт корпус. Също като яхтата, и тя изглеждаше като нова с полираните си метални украшения, прясната боя и новите платна.

Един слаб прошарен човек слезе от яхтата и поздрави Финли.

— Добрутро, госпожо Финли. Да излезете с „Императрицата на Колумбия“ ли смятате?

— Не, Едуард, днес съм в настроение за малко плаване с платна. Това е най-хубавият начин да си проветря главата от политиката в Отава.

— Чудесна идея — отвърна той, докато тя и кучето се качваха в платноходката, после отвърза въжетата от носа и кърмата и я изтласка от дока, докато Финли нагласяше грота.

— Пазете се от товарните кораби, госпожо Финли. Трафикът днес изглежда доста оживен.

— Благодаря, Едуард. Ще се върна до обед.

Бризът бързо изду грота и Финли започна да маневрира в пристанището, без да прибягва до извънбордовия мотор. Пое на югоизток, като заобиколи един ферибот, тръгнал към Сиатъл, сложи си спасителната жилетка и се огледа. Бреговете на остров Виктория отминаваха вляво от нея. Островърхите сгради от началото на XX век приличаха на редица кукленски къщички. В далечината напред се виждаше сериозно струпване на товарни кораби по протока Хуан де Фука, които по-нататък щяха да поемат иди към Ванкувър, или към Сиатъл. Тук-там се виждаха платноходки и рибарски лодки, но имаше предостатъчно място за всички. Финли се размина с една малка моторница, чийто самотен пътник й помаха дружелюбно.

Тя вдиша дълбоко соления въздух, вдигна яка, за да не я дразнят мокрите пръски, насочи носа към малката група острови на изток от Виктория и остави лодката да се движи без управление, докато умът й правеше същото. Преди двайсет години с Ти Джей бяха плавали през Тихия океан с много по-голяма лодка. Докато се уединяваше в отдалечени кътчета от океана, тя бе открила, че самотата й носи най-голямо удовлетворение. Винаги бе смятала платноходката за уникален лечебен инструмент. Само няколко минути във водата с нея прочистваха стреса от деня и умиряваха чувствата, й. Често се шегуваше, че на страната й трябват повече платноходки и по-малко психолози.

Малката лодка леко се плъзгаше по вълните. Когато приближи остров Дискавъри, Финли се насочи на югоизток. Стадо китове се показа на повърхността и Финли го следва няколко минути, а когато китовете се гмурнаха, отново обърна към острова. Наоколо нямаше други плавателни съдове, ако се изключи моторницата, с която се беше разминала и която, изглежда, се движеше в широки кръгове пред нея.