Клайв Къслър - Арктическо течение

Сандекър прочете писмото и поклати глава.

— Доставките от Атабаска са около петнайсет процента от петролния ни внос. Това не е голям удар върху икономиката си.

Последното увеличение на цените вече се усещаше из цялата страна. Стотици хора в Североизтока измряха при голямото застудяване през зимата, когато газьолът им за отопление се изчерпа. Самолетните фирми, компаниите за автомобилни превози и свързаните с тях транспортни услуги бяха пред прага на банкрута, а стотици хиляди работници от други промишлени отрасли вече бяха съкратени. Цялата икономика беше изправена пред рухване, а правителството, неспособно да подобри условията, беше станало обект на злостни нападки.

— Не е нужно да се сърдим на канадците — съгласи се президентът. — Затварянето на обектите около Атабаска всъщност е доста благороден жест, като се имат предвид данните за засилващото се глобално затопляне.

— Да. Току-що получих доклад от Националната агенция за морско и подводно дело за океанските температури. Затоплянето обхваща моретата много по-бързо, отколкото се предвиждаше, като равнището им същевременно се повишава. Изглежда, нищо не може да спре разтапянето на полярните ледени шапки. А повишаването на морското равнище ще предизвика глобални катаклизми, каквито трудно можем да си представим.

— Като че ли нямаме достатъчно проблеми и сега — промърмори президентът. — А и не е само това. Изправени сме пред потенциално опустошителни икономически последствия. Глобалната кампания срещу употребата на въглища също набира сили. Много страни вече сериозно възнамеряват да обявят бойкот на американските и китайските стоки, ако не престанем да използваме въглища.

— Проблемът е — въздъхна Сандекър, — че топлоелектрическите централи са най-големият източник за парникови газови емисии… и осигуряват половината от необходимото ни електричество. Освен това ние разполагаме с най-големите запаси от въглища в света. Дилемата, пред която стоим, е наистина болезнена.

— Не съм сигурен, че нацията ни би устояла икономически при един международен бойкот — въздъхна президентът, облегна се в стола си и разтри слепоочията си. — Страхувам се, Джим, че сме достигнали преломен момент по отношение и на икономиката, и на околната среда. Ако не вземем нужните мерки, ни предстоят сериозни бедствия.

Нещата очевидно се влошаваха и Сандекър ясно виждаше, че това се отразява зле на президента.

— Време е за нелеки решения — съгласи се той. И като съжали първия човек в държавата, когото смяташе за близък приятел, добави: — Но не е по силите ти да ги вземеш сам, Гарнър.

В уморените очи на президента изведнъж просветна гневно пламъче.

— Може би не е. Пък и защо да се захващам? От десетина години очаквахме това да се случи, но никой не си мръдна и пръста да направи нещо. Предишните правителства гледаха главно как да подпомогнат петролните компании и подхвърляха трохи за проучванията по възобновяемите енергийни източници. Същото се отнася и до глобалното затопляне. Конгресът с прекалено усърдие защитаваше въгледобивната промишленост, без да го е грижа, че тъкмо тя постила пътя за бъдещото унищожение на планетата. Всички знаеха, че икономическата ни зависимост от чуждестранния петрол някой ден ще ни излезе през носа. И ето че този ден дойде.

— За това, че предшествениците ни бяха недалновидни, спор няма — съгласи се Сандекър. — Вашингтон никога не е бил град на смелите. Длъжни сме обаче пред американския народ да поправим грешките им, доколкото това е възможно.

— Американският народ — с болка в гласа повтори президентът. — И какво би трябвало да му кажа сега? Извинявайте, но си бяхме заровили главите в пясъка. Извинявайте, но сега сме изправени пред жесток недостиг на гориво, хиперинфлация, зашеметяваща безработица и икономическа депресия. А… извинявайте също, че останалата част от света иска да не горим повече въглища, така че ви изключваме и осветлението.

Отпусна се в стола си, взря се в стената с празен поглед и добави:

— Не мога да им предложа чудо.

След дълго мълчание Сандекър каза тихо:

— Не е нужно да им предлагаш чудо, а просто да споделиш болката им. Ще е горчив хап, но ще се наложи да вземем решение да се пренасочим към друг, непетролен енергиен източник. Обществеността може и да бъде гъвкава, ако въпросът е важен. Постави нещата пред хората, Гарнър, и те ще застанат рамо до рамо с нас, ще приемат жертвите, които им предстоят.