Клайв Къслър - Арктическо течение

А после моторницата спря и човекът на нея започна да оправя въдицата си. Финли промени курса наляво, за да го подмине откъм брега, и докато го заобикаляше съвсем близо, се стресна, като чу силно цопване, последвано от вик за помощ.

Човекът размахваше бясно ръце във водата — сигурен признак, че не може да плува. А и тежкото яке му пречеше и го повличаше под водата. Финли рязко завъртя руля и хвана полъх на вятъра, който тласна лодката към давещия се.

Видя, че е широкоплещест, с къса коса и обветрено лице. И въпреки отчаяното му пляскане в очите му изобщо нямаше страх. Дори сякаш изгледа с раздразнение черния лабрадор, който стоеше до перилото и лаеше.

Финли беше достатъчно опитна да не се опитва да се бори с човек в подобно състояние, така че се огледа, взе въжето от кърмата и ловко му го подхвърли. Той успя да го увие около ръката си, преди да потъне отново. С крак, опрян в перилото, Финли дръпна въжето с всички сили. Човекът отново изскочи на повърхността на метър и нещо от кърмата, като с мъка се опитваше да си поеме въздух.

— Спокойно — подвикна му Финли. — Ей сега ще ви извадя. — Придърпа го още малко и уви въжето за една кука.

Човекът видимо се окопити, хвана се за кърмата и протегна ръка нагоре.

Финли механично сграбчи дебелата му китка. Преди да успее да го дръпне обаче усети, че я дърпа той — рязко и силно, оттласкваше се с крака от кърмата на платноходката. Тя изгуби равновесие, преметна се през перилата и се озова във водата с главата напред.

Смайването на Елизабет Финли бе надминато от още по-големия шок при сблъсъка с ледената вода. Тя спря да диша от студа, после се овладя и зарита да излезе на повърхността. Само че не можа.

Давещият се бе пуснал китката й, но вместо това я бе стиснал над лакътя и я дърпаше още по-надълбоко. Единствено спасителната й жилетка с опънатото докрай вързано за лодката въже му пречеше. Беше захапал мундщука на дихателен апарат, от който излизаше върволица мехурчета. Докато се извиваше, за да се освободи от ръката му, Финли се допря в него и усети под дрехите му гъбест слой.

Неопрен. Изведнъж осъзна целия ужас на положението. Този човек искаше да я убие.

Страхът и паниката изпревариха само с миг прилива на адреналин, който я накара да рита и да удря с всички сили. Лакътят й улучи мъжа в лицето и изби мундщука от устата му. Той я пусна да си го нагласи и тя отчаяно зарита, за да излезе на повърхността. Другата му ръка обаче я сграбчи за глезена тъкмо преди главата й да се покаже на повърхността и това реши съдбата й.

Финли се бори отчаяно още цяла минута; дробовете й роптаеха за въздух. А после пред очите й се спусна тъмна пелена. Въпреки целия ужас изведнъж се зачуди какво ли му е на лабрадора, чийто приглушен лай се чуваше и под водата. Накрая, когато притокът на кислород към мозъка престана, силите я напуснаха; тя несъзнателно се опита да поеме въздух и дробовете й се напълниха със студена солена вода.

Убиецът държа отпуснатия й труп под водата още две минути, после предпазливо изплува до лодката и го пусна. Огледа се за други съдове, не видя, доплува до моторницата и се качи на борда. Свали широкото си яке, под което носеше кислороден апарат и широк колан с тежести, и свали и тях. Смъкна и неопреновия костюм, облече сухи дрехи и запали извънбордния двигател.

На борда на платноходката черният лабрадор продължаваше да лае сърдито по стопанката си, която се носеше безжизнено до кърмата.

Убиецът го изгледа без никакво състрадание, после обърна моторницата и спокойно пое към Виктория.

Пристигането на „Вентура“ в пристанището на Китимат веднага предизвика оживление. За повечето от единайсетте хиляди жители покойните рибари бяха добри съседи, приятели или познати. Новината се разпространи само минути след като Дърк пристана на кея на Кралската конна полиция и се насъбраха хора, но един едър полицай бързо ги прогони зад временното заграждение.

Веднага дойде линейка да откара трите покрити трупа, а Дърк и Съмър влязоха в една от мръсните пристанищни бараки, за да дадат показания за нерадостната си находка.

— И тримата ли бяха мъртви, когато се качихте на борда?

Монотонният глас на човека, който вземаше показанията им, съответстваше на лицето му. Полицейският началник на Китимат гледаше Дърк и Съмър с немигащи сиви очи над малък нос, разположен над безизразна уста. Дърк веднага определи инспектора като неосъществен юрист, озовал се на твърде малка за амбициите си служба.