Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Значи папирусът трябва да е от началото на четвърти век.

Хазис кимна, след това огледа другите свитъци.

— Това тук може да ни предостави удивителен поглед върху живота на Юдея под римско владичество.

— Със сигурност ще има достатъчно материал за един-два доктората на студентите ти — отбеляза Дърк, докато вадеше от контейнера другите керамични кутии. След това го вдигна и тръгна към входа на палатката.

— Момчето ми, та ти току-що направи едно прекрасно откритие! — възкликна Хазис. — Къде отиваш?

— Да се намокря пак — отвърна Дърк с усмивка. — Там, откъдето взех тези, има още много.

Озден Челик влезе във Фатих Джамия, една от най-големите в Истанбул, един час след салят, когато богато украсените помещения бяха почти празни. Мина покрай главната молитвена зала към задната част на комплекса и се озова в малка градина. Мраморна пътека водеше към безлична сграда, разположена в район, недостъпен за туристите и вярващите. Челик отвори тежката дървена врата и влезе. Озова се в светъл и оживен офис. Килийки от сиви разделителни стени се простираха във всички посоки, а най-отпред стоеше голямо дървено бюро, което служеше за рецепция. Съскане на лазерни принтери и звън на телефони изпълваха въздуха и създаваха усещането, че човек се намира в телефонната централа на някой телемаркет. Само миризмата на горящ тамян и снимките на турски джамии по стените опровергаваха това предположение. Това и пълното отсъствие на жени.

Всички служители бяха брадати, някои с дълги халати, и това как тракаха по клавиатурите на компютрите не се връзваше с външния им вид. Младият мъж зад рецепцията се изправи и каза с усмивка:

— Добро утро, господин Челик. Мюфтията ви очаква.

Поведе го покрай редица работни клетки към голям, оскъдно обзаведен ъглов кабинет. На пода имаше обичайните турски килими — като израз на патриотизъм. По-забележителни бяха високите лавици, натъпкани с религиозна литература, отразяваща научните дирения на ислямския мюфтия.

Мюфтията Алтан Батал седеше зад голямо писалище и пишеше нещо, заобиколен от отворени книги. Вдигна поглед и се усмихна, когато секретарят въведе Челик в кабинета.

— Озден, добре дошъл. Заповядай, седни. — Обърна се към секретаря. — Хасан, остави ни да си поговорим на спокойствие.

Младият мъж бързо излезе и затвори плътно вратата.

— Доизкусурявам петъчната си проповед — обясни мюфтията и остави молива до мобилния си телефон.

— Трябва да накараш някой от твоите имами да върши това.

— Може би. Но усещам, че това е моето призвание. Да отстъпя проповедите си на някой от имамите в джамията значи да създам само ревност. Предпочитам да съм сигурен, че всички имами в Истанбул говорят в един глас.

Като мюфтия на Истанбул Батал беше теологически водач на всичките три хиляди градски джамии. Само президентът на Диянет Ишлери 8 8 Президентство на религиозните въпроси — официална институция, създадена от Великото народно събрание на Турция през 1924 г. след премахването на халифата и на мястото на шейх ул ислама — най-големия авторитет по ислямските въпроси. — Б.пр. , неизборен пост в турското светско правителство, технически упражняваше по-голямо религиозно влияние върху мюсюлманското население на страната. Обаче Батал беше спечелил много по-голямо влияние върху сърцата и умовете на хората, посещаващи джамиите.

Въпреки своето старшинство Батал изобщо не приличаше на типичния строг духовник с чорлава брада. Беше висок, със силно телосложение и впечатляващо излъчване. Нямаше още петдесет и лицето му излъчваше лъчезарното благоразположение на малък лабрадор. Често носеше костюм вместо халат, а чувството му за хумор придаваше на фундаменталистките му възгледи забавно излъчване.

Въпреки слънчевия му характер посланието, което отправяше, беше мрачно. Основаващ се на подкрепата на крайните тълкувания на исляма, Батал гръмогласно подкрепяше ислямистите и разпространението на исляма като религиозно и политическо движение. Неговият мироглед изискваше подчиняване на жените и орязване на техните права, както и пълно откъсване от западната култура и нрави. Батал постепенно си беше изградил сфера на влияние, като се опълчваше срещу външните влияния и онези, които ги налагаха; след това, когато икономическото положение се влоши, насочи огъня си срещу светското правителство на Турция. Макар да не беше заел публично екстремистка позиция, той вярваше в джихада като средство за защита на ислямските земи. Подобно на Челик, Батал имаше могъщо его и тайната му мечта беше да командва страната като духовен и политически водач.