Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Какво римско съкровище разкопахте днес, доктор Хазис? — попита тя високо.

Брадатият мъж се изправи в изкопа с раздразнено изражение, което на мига се смени с широка усмивка, когато я позна.

— Софи! — избоботи той. — Каква изненада! — Изскочи от изкопа, забърза насреща й и я прегърна. — Сто години не съм те виждал!

— Видяхме се само преди два месеца на библейската конференция в Ерусалим — отбеляза тя.

— Да де, нали това казах — сто години — засмя се Хазис.

Преди години Софи беше присъствала на безброй семинари, провеждани от професора по археология от университета на Хайфа, и това беше довело до професионалното им приятелство. Хазис, освен това, беше ценен източник на сведения както за наскоро открити старини, така и за похожденията на иманярите.

— Доктор Хазис, това е моят помощник Сам Левин — каза тя.

Хазис на свой ред представи студентите, които бяха наоколо, а след това отведе Софи и Сам до полукръг пластмасови столове, наредени пред голям хладилник, подаде им по една кутийка студена сода, избърса си челото и се тръшна на един стол.

— Някой трябва да го пусне вече този вятър — въздъхна с уморена усмивка. След това се вторачи в Софи. — Предполагам, че това е официално посещение, нали?

Софи отпи глътка студена сода и кимна.

— Някакви определени притеснения? — попита доктор Хазис.

— Прекалената реклама във вчерашния „Йедиот Ахронот“ — обясни тя и извади вестникарската статия от раничката си, подаде му я и изгледа хладно Сам, който изпи кутийката си и взе втора от хладилника.

— А, да, един местен репортер се отби за интервю преди няколко дни — кимна Хазис. — В Ерусалим са се възползвали от репортажа му.

Усмихна се на Софи и й върна изрезката.

— Няма нищо лошо в малко реклама за истинската археология.

— Няма, разбира се, освен че се превръща в покана за всеки нахален крадец с лопата — възрази тя.

Хазис махна с ръка.

— Това място е ограбвано от векове. Всяко римско съкровище, което някога е било заровено тук, отдавна е изчезнало. Аз поне мисля така. Да не би твоят агент да е на друго мнение?

— Какъв агент? — попита Софи.

— Вчера ходих в Хайфа за една среща, после студентите ми казаха, че някакъв агент по антиките се отбил, за да огледа разкопките. Стефани — провикна се той през рамо.

Едно от момичетата при ситото, източено девойче на не повече от двайсет, се завтече към тях, застана пред професора и го изгледа с обожание.

— Стефани, разкажи ни за този агент от Службата по антиките, който е идвал вчера.

— Каза, че е от Отдела за предотвратяване на кражбите. Искаше да провери безопасността на артефактите. Сякаш най-много го заинтересуваха разкопките на пристанището и папирусът.

Софи и Сам се спогледаха учудено.

— Спомняте ли си името му?

— Йосеф някой си. Нисък, мургав, с къдрава коса. По-скоро приличаше на палестинец, ако трябва да съм честна.

— Показа ли ви някакъв документ? — попита Сам.

— Не. Има ли някакъв проблем?

— Не, никакъв — побърза да отговори Хазис. — Благодаря ти, Стефани. Защо не занесеш няколко соди на другите?

Изчака момичето да си тръгне с няколко кутийки сода, след това се обърна към Софи.

— Не е ли бил от вашите агенти?

Тя поклати глава.

— Със сигурност не и от Отдела за предотвратяване на кражбите.

— Може да е бил от Управлението на парковете или от някое от регионалните ви представителства.

— Възможно е — каза тя неуверено. — Можеш ли да ни покажеш разкопките? Най-много ме интересува гробът. Както знаеш, обирането на гробове около Ерусалим напоследък се е превърнало направо в занаят.

Хазис се усмихна, после посочи с палец през рамо.

— Намира се точно зад нас.

Станаха и отидоха до широкия изкоп, който зееше зад столовете. Множество червени пластмасови маркери бяха забити в земята за отбелязване на пространството, където се виждаха оголени кости. Между останките Софи различи бедрена кост.

— Няма формална гробница. Просто единичен гроб на границата на разкопките. Няма връзка с онова, което разкопаваме тук — продължи да обяснява Хазис.

— А мястото, което разкопавате, какво е било?

— Смятаме, че става дума за нещо подобно на склад. Спряхме се на този район, след като преди няколко години тук бяха намерени бронзови везни. Надяваме се да намерим образци от жито, ориз и други храни, които може да са минавали през това пристанище. Ако успеем, ще научим повече за вида и обема на търговията, която се е въртяла в Цезарея, когато е била процъфтяващ търговски център.